Защо на фона на енергийната криза Европа намалява добива на природен газ

В края на миналата година Европа се сблъска с безпрецедентно високата цена на природния газ. В същото време в енергийния сектор възникнаха сериозни проблеми, до голяма степен поради изчерпването на язовирите предимно заради промените в климата. Да напомним, че водноелектрическата енергия е важен източник на електроенергия в редица европейски страни. Всичко това може да доведе до мащабна енергийна криза, която сериозно ще засегне индустрията и населението. Неволно възниква въпросът защо Европа не си осигурява собствен газ, а вместо това изгражда допълнителен газопровод? Всъщност добив на газ в Европа има, но количествата са малки и всяка година все повече намаляват. Така например през 2020 година страните от ЕС са произвели с 22,8% по-малко газ, отколкото през 2019 година. Нещо повече, тази тенденция се наблюдава вече от над десет години. В същото време търсенето на природен газ продължава да расте.

Нидерландия прекратява добива на природен газ

Един от най-големите производители на природен газ бе Нидерландия, но в наши дни добивът на природен газ в тази страна намаля най-много. Така например, през 2020 година в тази държава бе получен с 28% по-малко газ в сравнение с 2019 година. Причината до голяма степен е свързана с факта, че запасите на Гронингенското находище са изчерпани до над 80%. То бе разработено през 1959 година и оттогава от него са изпомпани около 2,7 трилиона кубически метра газ.

На пръв поглед, когато се говори за подобни количества, един остатък от 20% е много природен газ, който би отложил енергийната криза на Европа в продължение на много дълго време. Но нещата не могат да се разглеждат толкова опростено – в района с природен газ от 1944 година до днес редовно има земетресения. През това време бяха регистрирани над 900 случая с малка амплитуда от не повече от 3,6 бала. Но това силно усложнява добива на природен газ, като е напълно възможно съвсем скоро ситуацията да се влоши.

В резултат от това правителството на Нидерландия бе принудено да наложи ограничения за добива на природен газ, които с течение на годините ставаха все по-строги. Нещо повече, взето бе решение добивът на природен газ да бъде напълно прекратен. Първоначалните планове бяха това да стане през 2030 година, но още в началото на 2021 година стана известно, че правителството на Нидерландия възнамерява да прекрати добива на природен газ още в средата на тази година.

Добивът на газ в Германия няма перспективи

В Германия ситуацията не е много по-добра, отколкото в Нидерландия. През 2020 година количествата на получавания природен газ намаляха с 16% или от 6,1 милиарда кубически метра до 5,2 милиарда. При това тази тенденция се наблюдава от 2004-та година до днес. Очакванията са до края на това десетилетие добивът на природен газ на територията на Германия да бъде напълно прекратен.

Основната причина за това е, че запасите на най-големите находища бързо намаляват. Всъщност, няма особено значение дали Германия ще продължи да извършва добива на газ или не, понеже количествата на този природен газ не могат да променят ситуацията на пазара на енергийните ресурси в Европа. За сравнение можем да посочим Газпром, който не за една година, а само за едно денонощие извършва добива на 1,5 милиарда кубически метра природен газ.

Подобна е ситуацията и в Румъния. Добивът на газ в този страна падна толкова много, че през 2021-ва година тя активно започна да купува природен газ от Русия.

Норвегия е единственият голям производител на газ в Европа

Към днешен ден Норвегия е най-големият доставчик на природен газ в Европа след Русия. През 2021 година тази страна увеличи добива на природен газ до най-голямото ниво през изтеклите пет години. Сега доставките на природен газ в страните от Европейския съюз от Норвегия достигат 330 милиона кубически метра в денонощие. Но и тук съвсем скоро ситуацията може да се промени.

Да отбележим, че запасите от нефт в Норвегия отдавна започнаха да намаляват. Дори и нефтът наистина да се възобновява, нови количества няма да се появят много скоро. Във връзка с това правителството на Норвегия планира да увеличи добива на природен газ и по този начин да покрие намалелите доходи от нефта. Според първоначалните прогнози пикът на добив на природен газ ще бъде някъде към 2030 година. Но направените наскоро изследвания показаха, че и в тази страна природния газ може да свърши много по-бързо от очакваното.

Остава надеждата за разработването на новите газови находища в Баренцово море. Според различните анализи на учените тези изключително перспективни находища имат около 47,7 трилиона кубически метра природен газ. Но на разработването на тези нови находища може да попречи въведената нова регулация на климата в Европа, както и протестите на екоактивистите и природозащитните организации. Ето защо според оценките на аналитиците, към 2027 година добивът на природен газ в Норвегия ще намалее до 50 милиарда кубически метра. Това са приблизително 50% от извършвания към днешен ден добив.

„От 1997 година, когато бе открито находището Ормен Ланге, в Норвегия не са откривани други находища, които да имат подобни газови запаси. Освен това няма причина да се смята, че те ще бъдат открити в шелфа в близкото бъдеще. Северно море вече е добре проучено, а в Баренцово море е разработено само находището Snövit. Може би има планове да бъдат открити и други находища близо до Лофотенските острови. Въпреки това е малко вероятно петролните компании да получат разрешение за извършването на подобна дейност, понеже зелените екологични организации няма да позволят това“ – заяви Кел Ареклет, професор в шведския университет в Упсала.

Защо Европа се отказа от шистовия газ

На теория редица европейски страни биха могли да започнат да извършват добив на шистов газ и по този начин да решат проблема с енергийната криза. Но поради редица причини се наложи Европейският съюз да се откажа от тази идея.

Разработването на едно находище от шистов газ изисква много време. Според анализите и оценките на The Economist, необходими са минимум пет години за подробното проучване на находището. Още не по-малко от пет години са необходими за организирането на самия технологичен процес. Това не е всичко. За да започне добива на промишлени количества са необходими още няколко години.

Дългата продължителност на този процес не е единствената причина Европа да се откаже от шистовия газ. Основната причина е, че този добив е свързан с изключително силно замърсяване на околната среда. В резултат на особеностите на технологията за хидравлично разбиване, в зоната на полето се образуват големи обеми отпадъчни води, замърсени с токсични вещества, които неизбежно се озовават в земята. В резултат на това подземните води се замърсяват с толуен, диметилбензол, бензол, арсен и други опасни вещества.

Поради тези причини разработването на находищата от шистов газ бе забранено в Нидерландия, Люксембург, Франция и редица други страни, включително и България. Германия разработва нови технологии за добив на шистов газ, но засега там подобен добив не се извършва. В Австрия добивът на шистов газ е теоретически възможен, но е нерентабилен поради твърде високите разходи. Най-голямото находище на шистов газ се намира в Полша, но и неговият добив не е икономически изгоден, понеже този природен газ се намира на много по-голяма дълбочина, отколкото е например в САЩ.

Ако обобщим всичко казано до тук, Европа няма перспективни и рентабилни находища на природен газ. Очевидно е, че добивът на газ в Европейския съюз с всяка изминала година ще продължи да намалява. Може би в близкото бъдеще редица държави ще преразгледат решенията си относно шистовия газ. Но дори екоактивистите да си затворят очите за катастрофалните последствия за екологията и да не се обръща внимание на твърде дългия процес на разработването на подобно находище, за осъществяването на този добив са необходими колосални финансови инвестиции. Може би именно заради това Европа с оптимизъм възприе изграждането на ново разклонение на газопровода Северен поток 2.

Интересно е, че докато Европа се бори с газовата криза, в Туркменистан от 50 години природният газ извира от земята и дори гори. Но всичко е въпрос на геополитика, технологии и пари.