Има ли някой там? Вероятно. Повечето звезди имат планети; досега сме открили повече от 6000 екзопланети, а най-основните статистически данни сочат съществуването на безброй потенциално обитаеми светове във Вселената.
Но колкото и да търсехме каквито и да било доказателства за съществуването на извънземни цивилизации, досега не сме открили нищо. Въпросът е защо?
Налице са обичайните идеи: животът всъщност не намира пътя; Земята е държана в космическа зоологическа градина; цивилизациите се самоунищожават веднага щом придобият силата да го направят; някоя цивилизация все трябва да е първата и това сме ние.
Нито една от тези идеи не може да бъде доказана на този етап и нито една от тях не дава достатъчно задоволителни отговори. Защо тогава да не добавим още една идея към микса? Ами ако причината, поради която не сме открили извънземни, е изкуственият интелект?
Тази идея идва от нова научна работа, в която се преразглеждат някои разсъждения на Карл Сейгън. Още през 70-те години на миналия век Сейгън разглежда някои от предизвикателствата при търсенето на извънземен разум и едното от тях е това, което той нарича „комуникационен хоризонт“.
Идеята е, че с напредъка на една извънземна цивилизация технологията ѝ става твърде сложна, за да можем да я открием. Бихме могли да открием мощни радиосигнали от цивилизация, отдалечена на 100 светлинни години, но ако тя използва например неутринна комуникация, ще бъде на практика невидима за нас.
А ако има някаква друга, по-различна физика, която им позволява да общуват по-бързо от скоростта на светлината? В такъв случай търсенето ни е обречено.
Сейгън смята, че на базата на начина, по който човешката цивилизация е напреднала в миналото, на една цивилизация ще ѝ трябват около хиляда години, за да се развие извън границите на нашите наблюдения.
Но от времето на Сейгън много неща са се променили, особено в областта на компютърните технологии.
В днешно време изкуственият интелект е на върха на вълната. Независимо дали ни харесва, или го мразим, изкуственият интелект вече е част от нашето ежедневие. Напълно е възможно напредъкът на AI да достигне някакво технологично плато, но също така е възможно да постигнем някакъв вид изкуствен свръхинтелигентност (ASI – artificial super-intelligence).
Ако през следващото десетилетие се появи ASI, той ще се превърне в доминиращия интелект на Земята и ще продължи да се развива по-бързо, отколкото ние, бедните буци плът, можем да си представим.
В този нов научен труд се твърди, че ако вземем предвид експоненциалния темп на развитие на технологиите и разгледаме възможността небиологичният интелект да е често срещан, тогава хоризонтът на наблюдение значително се свива.
Може това да са нищожните само десетина-двайсет години. Ако е така, то тогава шансът ни да открием извънземни видове е практически нулев.
Може би отговорът на парадокса на Ферми за Голямата тишина е теорията за неживия интернет в космически мащаб.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
