Смята се, че съзнанието и интелигентността са единствено човешки черти, свързани с мисленето, паметта и езика. Новата концепция за „жизнения център“ (животоцентризма) твърди, че когнитивните способности са присъщи на всички живи системи и се проявяват чрез взаимодействие с околната среда, за да оцелеят. Дори съществата без мозък, като бактериите и слузестите плесени, могат да вземат решения. Това преосмисляне на интелекта открива нови хоризонти пред науката, изкуствения интелект и медицината.
Традиционно интелектът и познанието се разглеждат през призмата на човешкия опит: възприятие, памет, разсъждение, език и способност за учене. Психологията, философията и когнитивните науки са изградени на тази „личностно ориентирана“ основа. Един нов подход, наречен „животоцентризъм“, оспорва тази традиция и разглежда интелекта като свойство на всички живи системи – от бактериите до горите. Концепцията е описана в статия на Гордан Додиг-Чрънкович от Технологичния университет „Чалмърс“.
Подходът, ориентиран към живота, определя познанието като процес на взаимодействие между живия организъм и околната среда с цел самосъхранение. То е тясно свързано с телесните аспекти на съществуването и не се ограничава до абстрактните мисли в главата. По този начин мисленето се разпростира върху целия организъм и включва физическото взаимодействие със света.
Според тази идея когнитивните способности не са привилегия само на организмите със сложен мозък. Експериментите потвърждават, че интелигентността е възможна и при същества без нервна система.
Червеите могат да намират изход от сложни лабиринти, а бактериалните колонии демонстрират колективно вземане на решения чрез механизма „кворум сенсинг“. Тези процеси демонстрират адаптивно и целенасочено поведение, което изследователите разглеждат като когнитивно поведение.
Учените разглеждат и природните изчисления като основа на познанието. За разлика от цифровите компютри живите системи обработват информацията чрез физически и морфологични процеси. Едно растение, търсещо слънчева светлина, всъщност „изчислява“ оптималния път за своя растеж. Разбирането на познанието като естествено изчисление открива нови хоризонти за науката и технологиите.
В областта на изкуствения интелект подобни прозрения биха могли да доведат до системи, вдъхновени от биологичните принципи на самоподдържане и адаптация, които са по-устойчиви и ефективни.
Новият подход също така дава възможност за разглеждане на клетките и тъканите като когнитивни агенти, способни да се учат и възстановяват, което открива нови възможности в регенеративната медицина и лечението на заболявания.
Разширяването на определението за познанието променя разбирането ни за живота и ума. То разрушава границата между хората и останалия жив свят, като превръща интелекта от единствено човешка характеристика във фундаментално свойство на всичко живо.
В крайна сметка разширяването на определението ни за себепознание поставя под въпрос собственото ни място във вселената.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
