Защо някои хора са по-склонни да употребяват алкохол и канабис? Учените твърдят, че причината е в мозъка

Учените са открили особености в мозъците на децата, които повишават склонността към употреба на психоактивни вещества и допринасят за ранното ѝ начало.

Това се посочва в изследване на американски учени, публикувано в научното списание JAMA Network Open, пише Medical Xpress.

Употребата на психоактивни вещества в ранна възраст е тясно свързана с повишения риск от развитие на някои разстройства и други неблагоприятни последици. Тя е причина и за невроанатомични промени в структурата на мозъка.

Въпреки това, в ново проучване учените са се опитали да открият дали има определени вариации в мозъчните структури, които правят хората по-склонни към употребата на подобни вещества.

Първоначално са избрали за анализ 11 800 деца на възраст от 8,9 до 11 години. Окончателната версия обаче съдържа данни от 9800 участници, които са били под мониторинг в продължение на три години.

Учените са записали информацията за началото на употребата на психоактивни вещества от деца (алкохол, никотин, канабис и други вещества) и данните от ядрено-магнитен резонанс (MRI), който е оценил структурите на мозъка им.

Изследователите са изследвали 297 фенотипа, получени чрез изобразяване — обеми на мозъка, кората и подкорието, както и дебелината, повърхността и дълбочината на браздите. Те са взели предвид възрастта, пола, статуса на пубертета, семейните отношения, пренаталното излагане на психоактивни вещества и моделите на MRI сканиране.

Учените също са сравнили мозъчните структури на участниците, които са започнали да употребяват вещества преди 15-годишна възраст, с тези, които не са го правили.

Изследователите са открили, че структурната променливост на мозъка може да предразположи децата към ранна употреба на алкохол, никотин и канабис.

35,3% от участниците са започнали да употребяват психоактивни вещества на възраст под 15 години, като най-често това е бил алкохол (90,2% от случаите).

Учените смятат, че това е повлияно от:

• тънките зони в префронталната кора;
• увеличената дебелина на кората в тилната, париеталната и темпоралната лобове;
• по-големите обеми на мозъка, кората и подкорието, включително и хипокампуса и глобус палидус;
• намаления обема на дясното опашно ядро.

Според изследователите, данните от такива проучвания „…имат потенциала да дадат резултати, които ще наложат преоценка на текущите причинно-следствени предположения и как мислим за пристрастяването.“