Франция ще построи поне шест нови ядрени реактора през следващите десетилетия, стана ясно от скорошно изявление от президента на страната Еманюел Макрон, отразено от медиите в четвъртък, поставяйки ядрената енергия в центъра на стремежа на страната да постигне въглероден неутралитет до 2050 г.
Макрон каза, че новите централи ще бъдат построени и експлоатирани от контролирания от държавата доставчик на енергия EDF и че десетки милиарди евро публично финансиране ще бъдат мобилизирани за осъществяването на проектите.
„Точно от това се нуждае нашата страна, за да постигне своите цели за въглероден неутралитет, и условията то да се случи са налице, това ще бъде истинско възраждане на френската ядрена индустрия“, каза Макрон, разкривайки новата си ядрена стратегия в източния индустриален град Белфор.
Обещавайки да ускори развитието на слънчевата и вятърната енергия, Макрон каза, че иска да удължи живота и на по-старите атомни централи в най-ядрено интензивната страна в света, като жизнения цикъл на някои реактори може да бъде удължен с повече от 40 или 50 години, при условие, че това се окаже безопасно.
Съобщението и информацията идват в труден момент за натоварената с дългове френска енергийна компания EDF, която е изправена пред множество трудности да изплати задълженията си и превишава предварително предвидения си бюджет за инвестиране в ядрена енергия.
Ядреният план затвърждава ангажимента на Франция към ядрената енергетика, опора на следвоенната индустриална мощ на страната, но чието бъдеще е несигурно, след като Макрон и неговият предшественик обещаха да намалят участието на ядрената енергия в енергийния микс на страната.
Въпреки това обаче изглежда мисленето на Макрон беше променено и повлияно от амбициозните цели на Европейския съюз за постигане на въглеродна неутралност в рамките на следващите три десетилетия, като плановете и изискванията са държавите да започнат да отделят все по-малко въглеродни емисии, които в крайна сметка да станат нулеви. Това възроди имиджа на някои горива и енергийни източници, които бяха придобили противоречива слава през последните десетилетия – така например в последния си доклад ЕС твърди, че вижда природния газ и ядрената енергия като едни от възможните енергийни ресурси, към които икономиката трябва да поеме, за да се постигне въглеродния неутралитет.
Нарастващите цени на енергията и опасенията относно зависимостта на Европа от вносния руски газ също убедиха френските власти в нуждата на региона от повече енергийна независимост. EDF оценява цената на шестте нови реактора на около 50 милиарда евро (57,36 милиарда долара), в зависимост от условията за финансиране.
Първият нов реактор, еволюция на Европейския реактор под налягане (EPR), ще влезе в експлоатация до 2035 г., каза Макрон. Ще бъдат стартирани проучвания за още осем реактора извън първоначалните половин дузина нови централи, добави той.
Франция също така ще увеличи капацитета си за слънчева енергия десетократно до 2050 г. до повече от 100 гигавата (GW) и ще има за цел изграждането на 50 вятърни парка с комбиниран капацитет от най-малко 40 GW.
Решението на Макрон да удължи живота на съществуващите централи отбеляза обратен завой на по-ранното обещание да затвори повече от дузина от 56-те реактора на EDF до 2035 г.
Ядрената безопасност е тема, която все още разделя Европа след катастрофата във Фукушима в Япония през 2011 г.
„Някои държави са направили изключителния избор да обърнат гръб на ядрената енергия. Франция не е направила този избор“, каза Макрон.
Групата за кампания за зелена енергия Association negaWatt обвини Макрон в „задълбочаване на пристрастяването на Франция“ към ядрената енергия. Франция лобира усилено ядрената енергия да бъде етикетирана като устойчива според новите правила на Европейската комисия за зелено финансиране.
Ако новите правила за класифициране на енергийните източници бъдат одобрени и приети, това трябва да намали разходите на отделните държави за финансиране на проекти за ядрена енергия, тъй като ЕС ще предложи съответните субсидии при тези инвестиции.
Макрон каза, че държавата ще поеме отговорностите си за осигуряване на финансите на EDF, което показва, че правителството може да инжектира свеж капитал в държавната енергийна компания.
Държавата ще поеме своите отговорности за осигуряване на финансиране на EDF и увеличаване на капацитета на централата за краткосрочно и средносрочно финансиране, каза Макрон.
EPR реакторите на EDF имат проблемна история. Проектите за EPR във Фламанвил във Франция и Hinkley Point във Великобритания се изпълняват с години закъснение от първоначалния график и надхвърлят първоначално предвидения бюджет с милиарди, докато EPR реакторите в Китай и Финландия са засегнати от технически проблеми.
Отделно EDF миналата седмица отчете, че през изминалата година е произвела по-малко енергия от ядрените централи, които притежава, като общото количество възлиза на 295-315 TWh в сравнение с 361 TWh миналата година, което отчасти се дължи на продължаващото изваждане на остарели реактори от употреба поради проблеми с корозия или друго изхабяване. Ако нивото падне под 300 TWh, то ще бъде най-ниското от 1990 г.
Утежнявайки трудностите на EDF, Макрон, който ще бъде изправен пред битка за преизбиране след два месеца и се стреми да овладее обществения гняв заради нарастващите сметки за енергия, нареди на компанията да продава по-евтина електроенергия на конкуренти – ход, който се планира да донесе нови около 8 милиарда евро над основните приходи на EDF за 2022 г. EDF потвърди в четвъртък, че ще закупи базиран във Франция ядрен турбинен агрегат от General Electric, тъй като компанията се стреми да обедини ядрени дейности, считани за стратегически.