Защо хората пишат злобни коментари във форумите: да се запознаем с психологията на хейтърите

Социалните мрежи, блоговете и форумите са място, където всеки може да изрази мнението си. Но ако разгледате коментарите под някоя популярна публикация, почти сигурно ще се сблъскате с вълна от негативизъм. Някои хора критикуват автора със сарказъм, други обиждат, а трети просто изливат гнева си без причина. Защо хората пишат гневни и злобни коментари? Какво ги подтиква да се превръщат в хейтъри? Какво се случва в главите на тези, които оставят токсични послания, и защо поведението им се отнася повече за тях самите, отколкото към обекта на тяхната критика?

Хейтърите (хейт – омраза, мразя) или хората, които пишат злобни коментари, често действат под влияние на вътрешни психологически механизми. Един от ключовите фактори е анонимността на интернет. Когато човек е скрит зад псевдоним и аватар, той се чувства по-свободен. Няма страх от осъждане, както е в реалния живот, където грубостта може да бъде наказана.

Какво означава хейтър?

Тълкуванието на думата е свързано с английската дума hate, което означава мразя, и се употребява за хора, които критикуват грубо и често необосновано, използвайки нерядко и езика на омразата. В този ред на мисли отговорът на въпроса какво означава хейтър е човек, който грубо оплюва хора, идеи, дела, мисли, поведение, без да се обосновава.

За разлика от критиката, която може да е градивна, да насочва, да помага за подобряване и усъвършенстване на критикувания, хейтът е омраза, която е необоснована и не посочва слабости, а просто отрича и обижда. Хейтърите се изявяват често в социалните мрежи и целенасочено унижават и нараняват.

Хейтът за жалост е присъщ не само на младите хора, много възрастни потребители на социалните мрежи също са хейтъри недоказали се в живота индивиди, на които не им остава друго, освен да злобеят.

Изследванията на професора по психология Джон Сюлер показват, че анонимността намалява самоконтрола и увеличава импулсивното поведение. Човек, който в нормалния живот е сдържан, в мрежата може да си позволи остри нападки, защото последствията му се струват минимални.

Друга причина е вътрешната неудовлетвореност от себе си. Психолозите отбелязват, че хората, които са нещастни или неудовлетворени от своя живот, са склонни да прехвърлят емоциите си върху другите. Блогърите, особено успешните, се превръщат в много удобна мишена. Животът им изглежда перфектен: красиви снимки, интересни истории, признание от аудиторията. Това предизвиква завист и чувство за малоценност. Вместо да работи върху себе си, хейтърът излива раздразнението си в коментарите. Това е като начин за момент да се почувства по-добре, като унижи някой друг.

Понякога зад злобните коментари се крие желание за привличане на внимание. В интернет, където всеки се бори за харесвания и гледания, провокацията е най-лесният начин да изпъкнеш. Хейтърът пише нещо грубо и злобно, за да провокира реакция: гнева на автора, спор с другите коментиращи или просто някаква дискусия. Това му дава усещане за значимост, дори и да е мимолетно. Психолозите наричат това „търсене на социална обратна връзка“. Човекът иска да бъде забелязан и негативният и злобен коментар е един от най-лесните начини да постигне това.

Има и такива, които искрено вярват, че критиката им е справедлива. Такива хора виждат себе си като борци за истината. Те виждат в даден автор на блог или в неговото съдържание нещо, което ги дразни – било то стил, мнение или нещо друго – и решават, че е техен дълг да посочат „грешките“. Но зад това често се крие когнитивно изкривяване: човекът надценява своята компетентност и вярва, че неговата гледна точка е единствената правилна. Това може да е свързано с ниската степен на емпатия – човекът не се замисля как думите му ще повлияят на другия човек.

Не бива да забравяме за груповата динамика. В коментарите под популярните публикации често се формира „стаден ефект“. Ако един човек започне да критикува, другите го подхващат, дори и първоначално да не са имали намерение да го правят. Това засилва токсичността: хората се чувстват част от тълпата, а тълпата им дава усещане за безнаказаност. В резултат на това дискусията се превръща в тормоз, в който всеки добавя своята лъжица катран.

Психологическият профил на токсичния коментатор често включва няколко черти. Това може да бъде човек с ниска самооценка, който търси начини да се самоутвърди. Или някой, който се бори с вътрешен стрес и използва интернет като емоционален отдушник. Понякога това са хора с липса на социални умения, които не знаят как да се изразяват конструктивно. Но е важно да се разбере: токсичността на коментаторите не е диагноза или присъда. Тя е поведение, което може да бъде променено, ако човек осъзнае мотивите си.

Злобните коментари не са просто думи в интернет. Зад тях стоят истински хора с техните емоции, проблеми и вътрешни конфликти. Хейтърите пишат гадости, защото на самите тях им липсва нещо: увереност, внимание, удовлетворение от живота. Вместо да им се ядосвате в отговор, си струва да помните, че поведението им е отражение на техния вътрешен свят. Най-добрият начин да се справите с хейтърите е да не ги приемате лично и да продължите да правите това, което обичате. А за хейтърите – може би трябва да се замислят дали не е време да насочат енергията си към нещо по-конструктивно.