Земните океани неумолимо кипят, но се изпаряват все по-бавно

В ново проучване учените са открили неочаквано изпарение на световните океани на фона на покачващите се температури на морето.

През последните десетилетия учените говорят за надвисналата над планетата климатична криза, като в резултат светът е изправен пред невероятни горещи вълни и суши. Учените също са документирали покачващите се температури на океана, но сега ново проучване откри нещо изненадващо: резултатите предизвикват общоприето разбиране за връзката между глобалното затопляне и изпарението на океана, пише PHYS.org.

В нова статия изследователски екип от Института по географски науки и изследване на природните ресурси на Китайската академия на науките откри феномен, при който въпреки повишаването на температурите на морската повърхност, през последното десетилетие изпарението на океана е намаляло.

Океанското изпарение играе централна роля в хидрологичния цикъл на нашата планета, осигурявайки повече от 85% от атмосферните водни пари. Преди се смяташе, че по-високите температури на морската повърхност ще увеличат скоростта на изпарение. Въпреки това, наблюденията през последния четвърт век разкриха мистериозно забавяне на растежа на глобалната водна пара. Констатациите накараха учените да преосмислят как изпарението на океана реагира на покачващите се температури.

В своята работа учените са анализирали сателитни данни относно топлинния поток в океана, за да оценят дългосрочните трендове в изпарението на океана. Констатациите на учените разкриват значителна промяна в тенденциите на изпарение през последните десетилетия.

Според водещия автор на изследването, д-р Ма Нинг, резултатите от работата на нея и нейните колеги показват, че въпреки че глобалното океанско изпарение показва нарастваща тенденция от 1988 до 2017 г., ситуацията се променя в края на 2000-та година. Авторите на изследването са установили, че две трети от световните океани са претърпели намалено изпарение оттогава, което води до лек спад в глобалните нива на изпарение между 2008 и 2017 г. За съжаление, това е в противоречие с това, което обикновено очакваме от глобалното затопляне.

По време на проучването екипът е успял да идентифицира ключовия фактор зад тази неочаквана тенденция: оказало се, че всичко се дължи на така нареченото „затишие на вятъра“ — феномен за намаляване на скоростта на вятъра. Екипът предполага, че „затишието на вятъра“ вероятно е свързано с промени в моделите на атмосферна циркулация, особено в индекса на северното колебание, който според д-р Ма наскоро е станал отрицателен.

Предполага се, че промените в скоростта на вятъра могат да бъдат причинени от десетилетните изменения в климатичната система на Земята. Учените обаче предупреждават, че настоящият спад в изпарението на океана не трябва непременно да се тълкува като отслабване на хидроложкия цикъл. Екипът вярва, че настоящите резултати може да отразяват и естествените климатични вариации.

Въпреки че тенденцията към намаляване на изпарението на океана може да изглежда нелогична в контекста на глобалното затопляне, тя подчертава сложността на климатичната система на Земята и нейните сложни механизми за обратна връзка.