Икономически апокалипсис: Масовите съкращения заради ИИ могат да сринат глобалната икономика

Икономисти от Университета на Пенсилвания и Бостънския университет математически обосноваха неизбежността на пазарна криза поради масовото въвеждане на изкуствен интелект. Според техните изследвания компаниите се оказват в „капана на автоматизацията“: в опита си да намалят разходите чрез съкращения, предприятията лишават от доходи собствените си потребители – хората, които в резултат на това спират да купуват стоки и услуги. Това води до спад в съвкупното търсене и до дългосрочни печалби на всички участници на пазара. Авторите определят въвеждането на данък върху автоматизацията като единственото ефективно средство за стабилизиране.

Изследователите са изградили математически модел, в който няколко конкуриращи се фирми решават колко служители да заменят с изкуствен интелект. На пръв поглед всичко изглежда логично: ИИ е по-евтин от хората, така че автоматизацията увеличава печалбите. Авторите обаче обръщат внимание на една скрита заплаха. Уволнените служители са същите потребители, които спират да купуват стоки. Когато масовите уволнения обхванат целия пазар, общото търсене спада и в крайна сметка всички компании страдат, включително и тези, които са уволнявали по-рано.

Компаниите попадат в „капан“. Всяка компания получава цялата полза от спестяването на заплати, но само малка част от щетите от спадащото търсене – защото тези щети се споделят между всички конкуренти. В резултат на това, дори ако всички собственици на фирми виждат предстоящата криза, никой няма стимул да спре пръв.

Колкото по-съвършен става изкуственият интелект, толкова по-лошо става положението. Изследователите го сравняват с „бягане на място“: всяка компания внедрява мощен ИИ с надеждата да изпревари другите, но тъй като всички го правят по едно и също време, никой не получава предимство. В крайна сметка позициите на компаниите на пазара не се променят, но заради свръхефективния ИИ уволненията стават масови, а покупателната способност на хората спада още по-бързо.

Изследователите провериха дали компаниите са в състояние сами да решат този проблем, например чрез колективни трудови договори за запазване на работните места или прехвърляне на акции на служителите. Заключението е разочароващо: саморегулирането не работи. Доброволните съюзи се разпадат, защото за всяка отделна компания е изгодно да наруши споразумението с цел конкурентно предимство. Дори участието на служителите в печалбата само леко смекчава ситуацията. Пазарът е затворен в класическата дилема на затворника: преследвайки индивидуалната печалба, компаниите неминуемо губят колективно.

Друга възможност за социална подкрепа са социалните помощи или безусловният базов доход. Изследванията обаче доказват, че това е само борба със симптомите, а не с болестта. Подобни плащания помагат на съкратените да оцелеят, но не оказват влияние върху пазарните стимули на самите предприятия.

От всички предложени мерки само една е наистина работеща – данъка върху автоматизацията. Ако се въведе такса за всеки заменен служител, която е равна на пропуснатите ползи от спада в търсенето, тогава стимулите на компаниите се променят. Те започват да отчитат щетите, които нанасят на пазара като цяло. В същото време авторите предлагат събраните данъци да се използват за преквалификация на съкратените служители. Това създава положителен кръг: колкото повече хора се връщат на работа, толкова по-малко спада търсенето и толкова по-нисък може да бъде данъкът в бъдеще.