Илън Мъск предложи прикриването на Слънцето със сателити с цел нормализиране на климата

Идеята звучи впечатляващо, но за осъществяването ѝ са необходими физика, много пари и международна политика.

Средната температура на Земята се приближава все повече до опасните нива, а световната общност все така не успява да намали емисиите. На този фон смелите технологични идеи за „охлаждане“ на планетата печелят все повече внимание. Сега към дискусията се присъедини и Илън Мъск.

Мъск пише в X, че климатът може да бъде управляван от сателити с помощта на управление на слънчевата радиация (SRM – solar radiation management) – теоретичен геоинженерен метод, при който хората регулират колко слънчева светлина достига до Земята.

„Голямо съзвездие от сателити за управление на слънчевото СРМ би могло да предотврати глобалното затопляне, като прави малки корекции в количеството слънчева енергия, достигащо до Земята“,

казва Мъск.

На въпроса как точно да се гарантира, че слънчевата енергия се разпределя точно и справедливо по цялата планета, като се вземат предвид сезоните и неизбежните политически борби за контрол, той отговори:

„Да. Необходими са само малки промени, за да се предотврати глобалното затопляне – или, в между другото, глобалното захлаждане. В миналото Земята е била „засипвана със сняг“ много пъти.“

С други думи, той все още няма подробен план. Но самият факт, че най-богатият човек в света и ръководител на най-големия сателитен оператор подкрепя идеята за космически SRM, вече привлича вниманието. Експертите предупреждават, че подходът е както нереалистичен, така и потенциално опасен.

Мъск, разбира се, не е единственият, който обмисля как да „прикрие“ Слънцето. Стартъпи предлагат разпръскване на аерозоли в атмосферата, подобно на вулканичните изригвания, които отслабват слънчевата светлина, или поставяне на хиляди огледала в орбита. Някои от тези компании вече са привлекли сериозни инвестиции и твърдят, че планират да преминат към тестове. Но никой все още не се е доближил до реално, широкомащабно внедряване на технологията. И ако SpaceX изведнъж реши да навлезе в тази ниша, малкият пазар на геоинженеринг ще трябва да се справи с много силен играч.

При това Мъск не е казал, че SpaceX вече работи по сателити за SRM. А дори и с милиардната оценка на компанията и колосалното съзвездие Starlink, това би било изключително трудно. Първото нещо, което би трябвало да се преодолее, е промяната на модела: вместо масовото производство на комуникационни сателити, трябва да се създадат „умни“ апарати, задвижвани от слънчевата енергия, способни да контролират слънчевото излъчване. Съществуващите близо 9 000 активни Starlinks сателита не са подходящи за това. Така че компанията ще трябва или да създаде ново направление и да произвежда отделен клас спътници, или да изпълнява този проект паралелно с настоящия.

Въпреки че Мъск не обясни техническите подробности, най-вероятно става дума за сателити с огледала или слънчеви екрани, които се подреждат във формация и образуват контролируема бариера между Земята и Слънцето. Ключовите думи са „управляема“ и „огромна“. Учените не знаят точния брой на апаратите, които действително ще могат да понижат средната температура на планетата, но оценките са толкова високи, че мнозина смятат идеята за неосъществима. Самото извеждане на подобна система в орбита би струвало трилиони долари – сума, която дори Мъск не може да си позволи.

А дори и да си представим, че ще успее, остава въпросът: необходимо ли е да го правим? Експертите отдавна предупреждават, че космическият SRM може да доведе до непредвидими последици – от промени в климата и дневния цикъл до въздействие върху биоразнообразието и увеличаване на геополитическото напрежение относно контрола над системата. За да се избегнат тези рискове и наистина да се компенсира затоплянето, ще са необходими безпрецедентно прецизни технологии и международни разпоредби за най-голямото спътниково съзвездие в историята.

Казано по-просто, това със сигурност не е история за „утрешния ден“. Но самият интерес на Мъск към подобни системи вероятно ще подхрани пазара и дебата около геоинженерството – къде е границата на допустимост и кой изобщо има право да „върти копчето“ на слънчевата светлина за цялата планета.