Има ли човекът аура – какво казват учените

Сред хората, които са склонни да вярват в свръхестественото, съществува убеждението, че всяко човешко същество излъчва енергийни полета, наречени аура. Съществуването на аури се споменава в различните източни религии, както и в езотеричните вярвания. Но какво казва науката за това? В световните медии редовно се появяват новини, че един или друг учен е доказал съществуването на аурата. Аурата обаче не се смята за реално съществуващ обект, затова не е обект на изследване в нито една научна дисциплина.

Какво всъщност е аурата

Терминът „аура“ идва от гръцка дума, която означава „вятър“. От гледна точка на науката е невъзможно да се каже какво представлява тя, тъй като съществуването ѝ не е доказано. Според екстрасенсите и всевъзможните привърженици на езотериката тя е фино излъчване на лъчи на някаква енергия или жизнена сила. Тя излиза извън рамките на човешкото тяло и съдържа различна информация за човека – неговата личност, емоционално състояние, физическо здраве и т.н.

Съществува и мнение, че аурата може да бъде видяна само от надарени хора – екстрасенси. Според друга версия всеки може да види аурата, но след подходящо обучение. Освен това интернет буквално прелива от различни сайтове, в които се говори за това как може да се види аурата. Няма обаче нито едно научно доказателство, че това е възможно.

Може ли човек да наистина да види аурата

Учените многократно са се опитвали да разберат дали аурата наистина съществува и дали един човек, който нарича себе си медиум, може да я види. Така например през 1990 г. изследователите провеждат експеримент с участието на екстрасенс. Той бил поставен в студио без прозорци с преграда, зад която имало хора. Тъй като доброволците се намирали в непосредствена близост до преградата, аурата трябвало да се простира отвъд нея, което означава, че екстрасенсът може да я види.

Лицето с паранормални способности трябвало да определи колко души има зад преградата. Той обаче не успял да постигне по-висок резултат от който и да е друг човек, като давал случайни отговори, както съобщава изданието IFLScience. В друго изследване човек се скрил зад една от четири прегради и група екстрасенси е трябвало да определят къде точно се намира човекът.

По време на този експеримент са проведени 36 сесии и са направени около хиляда и петстотин опита. Въпреки това екстрасенсите показали дори малко по-лоши резултати от контролната група, т.е. от обикновените хора без свръхестествени способности. По този начин идеята, че аурата се простира отвъд границите на човека с около 10 сантиметра и може да бъде видяна, била отхвърлена. Въпреки това много хора продължават да вярват в екстрасенсите и за това си има обяснение.

Наскоро публикувана статия хвърля известна светлина върху причините, поради които хората продължават да вярват в екстрасензорни способности. Проучването е обхванало вярващи и скептици със сходни нива на образование и академичен опит и е установило, че хората, които вярват в екстрасензорни способности, са по-малко склонни да мислят аналитично. Това означава, че те са склонни да интерпретират света от субективна гледна точка и не възприемат информацията критично. Вярващите в паранормални способности често възприемат твърденията за психични способности като подкрепящи доказателства – независимо от тяхната доказателствена основа. Но що се отнася конкретно до аурата, изследванията активно продължават.

Може ли да се заснеме аурата

Поддръжниците на съществуването на аура обикновено се позовават на специални снимки като доказателство. Те са направени за първи път от съветския изобретател Семьон Кирлиан (арменец по произход) (и съпругата му Валентина) Още през 1949 г. те съобщават, че са открили метод за изобразяване на аурата. При своите експерименти двамата съпрузи успяват да направят снимки, пълни с цветни облаци около човека, както и около други обекти.

„Ефектът на Кирлиан“ обаче е бил известен на физиците и електроинженерите много преди собствените експерименти на Кирлиан. Най-важното е, че той няма нищо общо с аурата. Ефектът наподобява статичен разряд или мълния. И се наблюдава както при биологичните, така и при неорганичните образци.

Ефектът възниква, когато обектът се постави в променливо електрическо поле с честота 10-100 kHz. Между електрода и изследвания обект възниква потенциална разлика от 5 до 30 kV. В този случай се наблюдава йонизация на молекулите на въздуха, образуване на бариерен разряд между обекта и електрода, както и преходи на електрони от ниски енергийни нива към по-високи и обратно.

Тялото на човека наистина свети и дори може да се каже, че сияе

През 2012 г. служители на Технологичния институт в Тохоку и Университета в Киото доказаха, че човешкото тяло наистина може да свети. Това сияние обаче е много слабо – за да го види, човешкото око трябва да е хиляда пъти по-чувствително, отколкото е в действителност.

Всъщност фактът, че всички живи същества произвеждат малко количество светлина в резултат на химичните реакции в клетките, е бил известен и преди. А при някои живи същества биолуминесценцията е толкова силна, че може да се види с просто око. Такива същества са например светулките и медузите.

В проучването, публикувано в списание PLoS ONE, се казва, че учените са снимали хора в продължение на няколко дни с помощта на свръхчувствителни камери. Резултатите показват, че количеството излъчвана светлина следва 24-часов цикъл. То достига максимум в края на деня и минимум късно през нощта. А най-ярката светлина идва от бузите, челото и шията. Тази светлина не зависи от телесната температура.

Може ли това светлинно излъчване да се нарече аура? По-скоро не, отколкото да, тъй като не отговаря на концепцията за аура. Биолуминесценцията е страничен ефект от метаболитните реакции. Според Райнер Улбрих, доктор по физика и професор в катедрата по неврология, биофизика и молекулярни бионауки в университета в Гьотинген, биофотоните са страничен продукт на метаболизма. Всъщност те са светлинен шум, който не изпълнява никаква биологична функция. Нещо повече, това е естествено и съвсем очевидно явление.

Наистина ли аурата на съществува?

Възможно ли е, като се има предвид всичко гореизложено, да се твърди, че аурата не съществува? Някои учени смятат, че е още твърде рано да се правят такива заключения. Нещо повече, съществуват изследвания, които потвърждават наличието на аура, или по-скоро – на някакво поле около човека. Така например биохимикът д-р Джон Норман Хансен, служител на Университета в Мериленд, в свое изследване, публикувано в Journal of Scientific Research, твърди, че е открил доказателства за съществуването на енергийно поле около човека.

Джон Норман Хансен не се е опитвал да улови аурата с помощта на каквото и да било оборудване. Вместо това той използва торсионно махало. Положението на това устройство може да се променя с помощта на съвсем минимална сила. Изследователят окачил махалото над главата на субекта и видял промяната в движението му.

Авторът твърди, че е изключил влиянието на въздушните течения и на други фактори. Поради това той стига до заключението, че ефектът върху махалото се оказва от някакъв вид силово поле, което се генерира от обекта, т.е. от човека, който седи под махалото. Учените обаче не могат да обяснят тези резултати, тъй като не е известна подобна сила, включително в електромагнитния спектър, която би могла да доведе до такъв резултат.