„Интернетът е отвлечен“: създателят на Мрежата предупреждава, че битката вече е за бъдещето на човечеството

Когато през 1989 г. британският учен Тим Бърнърс-Лий създава World Wide Web, идеята му е не просто технологична иновация, а обществен проект. Мрежата трябва да бъде свободна, достъпна за всички, изпълнена със съдържание от всякакъв тип и – най-важното – да не принадлежи на никого. Почти 40 години по-късно интернетът достига до над 5,5 милиарда души, но според своя създател вече почти не прилича на първоначалната визия.

В Австралия, където представя книгата си This is for Everyone, Бърнърс-Лий прави равносметка на това как интернет се е превърнал от демократично пространство за сътрудничество в силно комерсиализирана екосистема, доминирана от няколко глобални корпорации. Той описва днешната ситуация като „битка за душата на Мрежата“ – битка, която все още не е загубена, но времето за реакция изтича.

Първият сериозен завой в грешна посока, според него, идва още през 90-те години с комерсиализацията на домейн системата. Вместо да бъде управлявана като обществен ресурс от организации в обществен интерес, тя бързо попада под контрола на търговски играчи. Пространството .com се превръща в символ на новата ера – интернет като пазар, а не като обществена услуга. Именно тогава, по думите му, в мрежата навлизат „шарлатани“, а логиката на печалбата започва да оформя архитектурата на онлайн света.

С годините този модел се задълбочава. Алгоритмите, създадени да задържат вниманието, постепенно изместват ценности като достоверност, качество и смислен диалог. Истинският мащаб на проблема става болезнено ясен около 2016 г., когато политическите процеси и общественият дебат в много държави са силно повлияни от социалните мрежи. Тогава Бърнърс-Лий осъзнава, че интернетът вече може да бъде не просто полезен инструмент, а и мощно оръжие.

В свой анализ той визуализира мрежата като огромна карта на човешката дейност – от имейли, видеоконференции и подкасти до здравеопазване, творчество и глобално сътрудничество. По-голямата част от тази карта е положителна. Но в единия ѝ ъгъл се концентрира „червена зона“ – социални платформи, манипулирани потоци от съдържание, дезинформация, поляризация, зависимости и влошено психично здраве. Тази част от интернет, по думите му, е „оптимизирана за злоба“.

Парадоксът е, че макар да представлява сравнително малък сегмент от мрежата, именно той поглъща огромна част от времето и вниманието на потребителите. Причината е проста – тези платформи са проектирани да бъдат пристрастяващи. И тук Бърнърс-Лий категорично отхвърля мита за „неутралната технология“. Според него дизайнът има морално измерение – една платформа може да бъде създадена така, че да насърчава сътрудничество и доверие, или така, че да експлоатира човешките слабости.

Допълнителен проблем е монополизацията. Доминиращата роля на компании като Google и Meta задушава иновациите и прави почти невъзможно изграждането на истински ориентирани към човека системи. Данните на потребителите се дублират, затварят се в несъвместими системи и се използват без реална прозрачност.

Като отговор на този модел Бърнърс-Лий работи от години по проект, който цели фундаментална промяна – протокола Solid. В тази визия данните не се съхраняват в корпоративни центрове, а в лични „дигитални контейнери“, контролирани от самите хора. Всеки сам решава каква информация да сподели, с кого и за каква цел – било то с лекар, образователна институция или AI система. Подобен модел вече се прилага в Белгия, където държавата третира данните като обществена инфраструктура.

По темата за изкуствения интелект обаче оптимизмът му рязко намалява. AI, който съществува именно благодарение на данните от интернет, се развива с темпове, които изпреварват регулациите и обществения контрол. Според него „конят вече е подгонен“ – ако човечеството не постави ясни граници сега, може да загуби възможността да го направи изобщо.

Той предлага създаването на глобална научна институция – нещо като „CERN за AI“, където най-добрите учени да оценяват безопасността на изкуствения интелект, преди той да бъде внедрен масово. Днес обаче AI се разработва в изолирани корпоративни силози, без външен поглед и без споделена отговорност.

„Не виждам как научната общност може реално да прецени дали AI е безопасен, когато всичко се случва зад затворени врати“, предупреждава той.

Въпреки тежката диагноза, Бърнърс-Лий не смята, че всичко е загубено. Според него интернет все още може да бъде поправен – но само ако хората си върнат контрола, а технологиите отново започнат да служат на обществото, а не обратното.