Интернет по покана: В Иран достъпът до Google се превръща в елитарна привилегия

В днешни дни, когато една държава изведнъж загуби достъп до интернет, това е все едно да спре тока. В Иран през последните седмици настъпи не просто „тъмнина“, а почти пълен мрак, а заедно с това системата за цифров контрол, която властите изграждат от повече от 15 години стана по-видима от всякога.

Според изследователи през последните четири седмици иранските власти напълно са прекъснали комуникациите със световната мрежа, докато силите за сигурност са се справили с протестите в цялата страна.

Техеран и преди е използвал подобни мерки, като е налагал филтриране, „цифров комендантски час“ и локални прекъсвания, но сегашната вълна от прекъсвания показа колко далеч е стигнала инфраструктурата за управление на това, което жителите виждат онлайн и какво могат да съобщават в мрежата.

Ключов елемент от тази стратегия е Националната информационна мрежа. Това е вътрешна, контролирана от правителството мрежа, която трябва да позволи на местните уебсайтове и услуги да работят дори когато връзките с външния интернет са прекъснати. Според анализатори след мащабното спиране през 2019 година властите се опитват да доведат схемата до състояние, в което е възможно да се ограничи достъпът избирателно, без да се срине целият цифров живот на страната или да се спрат вътрешните услуги.

Въпреки това спирането, което започна на 8 януари протече по неочаквано тежък сценарий. Според експертите дори Националната информационна мрежа е прекъснала работа за няколко дни, а заедно с нея са спрели да работят правителствените уебсайтове и обичайните вътрешни услуги. Изследователите, които разгледаха показателите за достъпност от чужбина, описват случилото се като хаотично и като панически опит да се „дръпне шалтера“, заради което комуникацията в страната все още е нестабилна и на някои места несигурна.

Подобно пълно спиране на работата има странен страничен ефект. Когато почти няма трафик, няма какво да се проследява, а държавните агенции буквално губят част от цифровите си отпечатъци. Но веднага щом свързаността се възстанови, започва да действа друг режим, който се оценява като още по-всеобхватен.

Организацията с нестопанска цел Holistic Resilience публикува анализ, в който се посочва как централизираната комуникационна инфраструктура, нормативната уредба и техническите системи за прихващане дават на властите възможност да получат практически всички данни в рамките на националната информационна мрежа, включително съдържанието на комуникациите. Изследователите отделно посочват ролята на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в телекомуникационната индустрия и стремежа за обединяване на разнородни източници на данни в единна система за масово наблюдение.

В докладите се изброяват и инструменти, които допълват мрежовото наблюдение. Те включват мрежи от камери за наблюдение, разпознаване на лица, приложения, които могат да записват лични съобщения, и системи, които оценяват поведението и „начина на живот“ на гражданите. Смисълът, както го формулират авторите, е да се наблюдава ежедневието като поток от данни.

С частичното възстановяване на свързаността проектите за наблюдение на цензурата смятат, че Иран може да премине към модел на „бял списък“. При такъв сценарий достъпът до интернет се превръща от общо благо в привилегия, предоставена от държавата.

Националните организации и важните индустрии ще продължат да получават достъп до услугите, от които се нуждаят, докато останалите потребители ще са силно ограничени в обхвата на достъпните сайтове и приложения. Наблюдателите отбелязват, че в средата на януари държавните медии дори са публикували списъци на ресурсите, достъпни в рамките на Националната информационна мрежа, включително местни услуги за търсене, карти, видео услуги и месинджъри.

Експертите обсъждат докъде ще доведе настоящата нестабилност. Възможният сценарий е страната да бъде „отрязана“ от глобалния интернет за дълго време или връзката да остане фрагментирана и контролирана от лостовете на точковото изключване. За жителите това означава, че дори когато се върнат онлайн, те не се връщат в познатия интернет, а в пространство, в което наблюдението се е задълбочило и достъпът до информация все повече зависи от правителствените решения.