Руската Neiry започна тестове на чипирани бионични гълъби с невронни импланти

Московската компания Neiry започна ранни реални тестове на птици, които имат невронни импланти и миниатюрни системи за визуализация. Това се случва след съобщенията от края на 2025 г., че гълъби с имплантирани в мозъка електроди успешно са демонстрирали контролиран полет над руската столица.

Проектът, обозначен като PJN-1, разчита на използването на прецизна неврохирургия за имплантиране на микроскопични електроди в специфични области на мозъка на гълъбите. Тези електроди са свързани с малък стимулатор, прикрепен към главата на птицата, което позволява на операторите да контролират дистанционно движенията ѝ чрез електрически импулси. Цялата необходима електроника се помещава в лека раница, която включва контролер, навигационно оборудване и слънчеви панели за захранване на системата. Малка камера, монтирана на гърдите на птицата, прави видеозапис по време на полета. Операторите издават команди за промяна на посоката на полета, а GPS система проследява местоположението на гълъба в реално време. Разработчиците твърдят, че птиците са готови за употреба веднага след операцията, без да е необходимо предварително обучение, и съобщават за 100% преживяемост след процедурата по имплантиране. Тези данни не са проверени от независими експерти.

Neiry твърди, че при определени условия използването на биодронове има редица предимства пред традиционните дронове. Според Neiry гълъбът може да прелети до 480 км на ден, без да се нуждае от презареждане на батерията, и превъзхожда дроновете по отношение на скоростта. Птиците могат да се ориентират в сложен терен, да проникват в тесни пространства и да функционират в среда, неблагоприятна за малките дронове. Ключовите приложения включват използване от военните, инспекция на тръбопроводи, проучвания на промишлени обекти, мониторинг на електропроводи и операции по търсене и спасяване в труднодостъпни райони.

Основателят на Neiry Александър Панов заяви, че гълъбите са само първият етап от развитието на технологията. Компанията планира да адаптира разработката си за други видове птици в зависимост от необходимия полезен товар и обхват. Посочените примери включват потенциалното използване на врани за наблюдение на крайбрежието, чайки за офшорни зони и албатроси за обширни океански райони. Принципът на имплантиране, твърдят разработчиците, остава същият, стига птицата да е физически способна да носи оборудването.

Към момента компанията не е обявила за комерсиален старт и цена на продукта. Проектът е позициониран като гражданска иновация, но експертите отбелязват потенциалния интерес към подобна технология от страна на правителствените агенции. Доказателствата за работата на системата засега се ограничават до изявленията на Neiry и докладите от изпитанията, без да има независимо потвърждение.

По този начин опасната граница между биологичните организми и машините става все по-тънка.