Каква беше функцията на бутона „Turbo“ в старите персонални компютри?

Преди много, много време персоналните компютри разполагаха с бутон „Turbo“, който се поставяше наред с бутоните за включване и рестартиране. Бутонът „Turbo“ беше функция, която често се срещаше в персоналните компютри през 80-те и началото на 90-те години на миналия век, след пускането на оригиналния процесор Intel 8086, който работеше на честота 4,77 MHz. По онова време много софтуерни заглавия (и по-специално игри) бяха разработени с оглед на конкретната машина и тяхното правилно функциониране беше тясно обвързано с конкретната тактова честота на процесора.

Когато се появиха по-бързи процесори, софтуерът работеше твърде бързо, затова беше въведен бутонът „Turbo“, който противно на очакванията, забавяше компютъра, за да могат тези програми да работят нормално. Някои компютри също така поддържаха клавиатурни комбинации Ctrl-Alt-+ / Ctrl-Alt– за включване и изключване на турборежима.

Често компютърните корпуси имаха и малък светодиоден дисплей, показващ тактовата честота на процесора в MHz или показващ „HI – висок“ или „LO – нисък“, за да покаже режима, в който работи процесорът.

Бутонът „Turbo“ беше много разпространен в клонингите на компютри 286 и 386, по-рядко се срещаше в компютрите 486 и почти изчезна по времето, когато процесорите Pentium станаха масови в края на 90-те години.

До 2000 година бутонът „Turbo“ на практика изчезна от персоналните компютри. По това време, ако хората искаха да забавят програмите за DOS, те често използваха софтуерни приложения като Mo’Slo или CPUKILLER.

Ерата на „турбото“ беше приключила, но овърклокът на процесорите на потребителско ниво беше съвсем близо. Той доказа веднъж завинаги, че все пак е възможен истински „турбо режим“, който действително ускорява машините, вместо да ги забавя.