Какво да мислим за твърденията на учените за фрагменти от извънземни космически кораби

Ави Льоб, физик от Харвардския университет (САЩ), откри на дъното на Тихия океан 50 малки сферични железни фрагмента, които според него може да са останки от междузвезден извънземен космически кораб.

Льоб свързва находката си с появата на огнено кълбо в земната атмосфера през месец януари 2014 г. Метеорът е забелязан от апаратурата за засичане на Министерството на отбраната на САЩ, която проследява всички обекти, навлизащи в земната атмосфера. Регистрирано бе, че той лети по-бързо от повечето метеори и в крайна сметка се разпада над южната част на Тихия океан близо до Папуа Нова Гвинея.

Данните за този обект се съхраняват в Центъра за изучаване на околоземни обекти (CNEOS) на НАСА. Официалното име на метеора е CNEOS 20140108 и е известен още и като IM1 (Interstellar Meteor 1).

От наблюдението на огненото кълбо до твърдението, че става въпрос за извънземен космически апарат, е необходим много голям скок. На какви доказателства базира твърдението си Льоб? И каква е вероятността то да е вярно?

Вече сме имали поне един посетител от междузвездното пространство – кометата Оумуамуа. Появата на кометата 1I/2017U1, чието официално име е Оумуамуа, със сигурност е необичайно събитие. Обектът бе забелязан през 2017 г., когато напускаше Слънчевата система. Траекторията му силно се различава от близките до кръговите орбити на планетите и елиптичните орбити на кометите.

Учените проследиха пътя на кометата и откриха, че тя е дошла при нас от най-далечните краища на Слънчевата система. Учените бяха едновременно развълнувани и заинтригувани: въпреки че нито една камера не може да фиксира формата на кометата, начинът, по който светлината се отразяваше от нея при въртенето ѝ, подсказваше, че тя има доста странна форма: като пура, когато се гледа отстрани, или като чиния, когато се гледа отгоре.

В една доста задълбочена статия, написана през 2018 г., Льоб изказва предположението, че Оумуамуа може да не е с естествен, а с изкуствен произход – продукт на извънземна цивилизация. Той предлага да продължим да търсим междузвездни отломки в Слънчевата система.

В търсене на подобни останки екипът на Льоб се обърна към базата данни CNEOS, за да търси обекти с необичайни орбитални характеристики. Така откриха CNEOS 20140108 и въз основа на високата му скорост предположиха, че това е междузвезден метеор, като му дадоха по-удобното име IM1.

Като моделира траекторията на огненото кълбо, Льоб определи конкретен район в южната част на Тихия океан, където според него би трябвало да паднат фрагменти от IM1. При сондиране на района с помощта на мощен магнит той откри материал от ИМ1, според собствените му твърдения.

Но каква е вероятността той изобщо да е открил действителни междузвездни отломки, да не говорим за космически кораб?

Космически топчета?

Намерените метални топчета са с диаметър около половин милиметър. Възможно е те наистина да са с извънземен произход: няколко предишни експедиции също са изваждали топчета от морското дъно, за коиъо може да се каже, че са от космоса.

Първата експедиция, открила подобни образци, е експедицията на HMS Challenger през 1872-76 г. Материалът, изваден от океанското дъно, съдържал множество метални капчици, които по онова време съвсем точно били наречени „космически топчета“. Капките от космоса имали сферична форма, тъй като са резултат от втвърдяването на разтопен материал от повърхността на метеоритите при преминаването им през атмосферата

Следващите експедиции през 20-ти век също откриват космически топчета на океанското дъно, но идентифицирането им става все по-трудно. Причината е, че през 150-те години след експедицията „Challenger“ замърсяването на Земята се е увеличило.

През 1872 г. индустриалната революция тъкмо се заражда в Европа и почти не съществува в Южното полукълбо. Поради това замърсители като „летяща пепел“ (отпадъци от изгарянето на въглища) и частици от изгорелите газове на автомобилите са били минимални. Много от тези замърсители са със сферична форма и метален състав.

Днес отпадъчните продукти от промишлените процеси и превозните средства се срещат навсякъде. Ето защо, без да се анализира съставът на топчетата и да се сравни със състава на метеоритите (и обикновените земни отпадъци), е невъзможно да се определи някое от тях като извънземно.

Междузвездни?

Но Льоб вярва, че този материал е дошъл не само от Космоса, но и от междузвездното пространство, като твърди, че „това може би е първият случай, в който хората са засекли междузвезден материал„.

Това просто не е вярно. На Земята имаме междузвезден материал в изобилие. Част от него почти сигурно се намира на океанското дъно, но не във формата, в която го е открил Льоб.

Междузвездният материал, за който става дума, се среща в няколко разновидности. Астрономите добре знаят, че междузвездната среда – пространството между звездите – не е празна, а е изпълнена с различни молекули, много от които са органични (съставени от вериги или пръстени от въглерод). Някои от тези молекули попадат в областта на пространството, където започва да се формира Слънчевата система.

Самите звезди, които еволюират или избухват като свръхнови, също допринасят за междузвездната среда. Част от този материал е под формата на малки диаманти или сапфири – редки спомени за звезди, живели и умрели преди раждането на Слънцето. Тези зрънца са станали част от облака прах, който се е сгъстил, за да образува Слънчевата система, и в крайна сметка са паднали на Земята като метеорити.

Извънземен космически кораб?

Доказателствата на Льоб в полза на извънземен източник на материал – да не говорим за междузвезден произход – са доста колебливи. Той открива метални топчета. За да мога аз (и много други) да приема, че тези топчета са извънземни, ми трябват солидни аналитични доказателства. Какъв е съставът им? Каква е възрастта им? Можем ли да изключим земните замърсители? Можем ли да изключим останките от извънземен материал в рамките на Слънчевата система?

Първият въпрос – съставът – получи отговор: анализите на топчетата показаха, че те са съставени предимно от желязо с малки количества микроелементи.

Знаем, че метеоритите от нашата Слънчева система съдържат желязо и никел, което съответства на относителното съдържание на тези метали в Слънцето. Кълбовидните топчета обаче изглежда съдържат „незначителни“ количества никел, което показва, че те почти сигурно не принадлежат на метеори от Слънчевата система. Това обаче не доказва междузвездния им произход, а само повишава възможността те да принадлежат на земни замърсители.

Най-убедителното доказателство би било да се определи възрастта на кълбата и ако тя надвишава възрастта на Слънцето, това със сигурност би ги определило като междузвездни.

И това би било удивително, но не би означавало непременно, че те са с изкуствен, а не с естествен произход. Не съм сигурен какво доказателство би било достатъчно убедително за това – може би един автограф върху тях от някой извънземен инженер, който е изградил мощен космически кораб?

Въпреки песимизма на автора на този материал, Ави Льоб пише в своя блог (avi-loeb.medium.com), че това съвсем не е халтура и продължава изследването на тези обекти, дошли до нас от много далече. Но е интересно да се разбере как са успели да ограничат зоната на търсене само до 16 квадратни километра. Снимките в блога на Ави Льоб показват тази зона в червен цвят. Много хора са на мнение, че ученият подготвя нова експедиция, в рамките на която ще се опита да намери по-едри фрагменти, възрастта на които може да бъде определена с помощта на съвременните научни методи.

Навярно само след около половин година ще разберем какво е открила новата експедиция и дали наистина някъде на Земята има междузвездни фрагменти. Възможно е дори метеоритът, който притесни жителите на Видин и не само на Видин – но и около София и в цяла Северна България, да даде нова информация за падащите върху Земята болиди.