Как България се превърна в един от най-големите износители на оръжие за Украйна

„В началото на войната 1/3 от оръжията, използвани в Украйна идваха от България.“

заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на посещение в най-големия държавен отбранителен завод в България – ВМЗ Сопот

Редица медии отразиха това изказване така, сякаш 1/3 от цялата чуждестранна военна помощ за Украйна е дошла от България. Всъщност Усрула фон дер Лайен е имала предвид боеприпаси. През първата половина на 2022 година българските складове са покривали около 1/3 от нуждите на Украйна от боеприпаси.

По онова време официалната позиция на София беше против откритите доставки за Украйна, но България все пак прехвърляше оръжия по различни начини. Съединените щати и Обединеното кралство финансираха закупуването на боеприпаси, а българските складове се превърнаха в един от основните източници на оръжие, докато отбранителните заводи по света бяха в анабиоза.

„Знаехме, че България разполага със значителни запаси от необходимите снаряди. Ето защо президентът Зеленски ме изпрати с дипломатическа мисия да преговарям за закупуването им.“

спомня си тогавашният украински външен министър Дмитрий Кулеба

Тази помощ е особено важна през втората половина на 2022 година, когато интензивните боеве и контраофанзиви изискваха огромни количества артилерийски боеприпаси. Способността на България да покрие 1/3 от тези нужди помогна значително на украинската армия.

Доставката на оръжия от складовете обаче е само един от компонентите на по-задълбоченото партньорство между Украйна и България. В момента нашите отбранителни заводи работят на няколко смени за украинските отбранителни сили и подпомагат по много начини украинската отбранителна индустрия.

Изгубеното наследство

По време на Студената война България е един от основните производители на оръжия от Варшавския договор. През 80-те години на 20-и век отбранителната индустрия съставлява до 10% от БВП на страната и изнася оръжия на стойност над 1 млрд. долара годишно. В отбранителната промишленост са заети стотици хиляди души.

Българските заводи произвеждаха стрелково оръжие, боеприпаси, гранатомети, боеприпаси от различен калибър, ремонтираха бронирани превозни средства и произвеждаха компоненти за противовъздушна отбрана и ракетни системи за залпов огън.

След разпадането на Варшавския договор обаче, традиционните пазари изчезнаха и страната остана с оръжия на стойност 800 милиона долара в складовете, които нямаше на кого да продаде. Икономическата криза принуди правителството да намали поръчките, да премахне субсидиите и да съкрати десетки хиляди работници.

За да поддържа индустрията на повърхността, България започва да доставя нелегално оръжие за Африка и Близкия изток. Ключова роля за това изиграва държавната логистична компания Кинтекс. По данни на Forbes тя е продала оръжия на стойност над 100 милиона долара.

„Не знаех къде ги изпращат (оръжията), а и това не беше мой проблем.“

признава по-късно тогавашният директор на Кинтекс, чието име не се съобщава

През 2000-те години България се опита да реформира отбранителната си индустрия: частично приватизира предприятията, опита се да ги превърне в граждански и постепенно да ги интегрира в системата на НАТО. Липсата на ясна стратегия и стабилна държавна подкрепа обаче доведе до фалита на много предприятия. В същото време някои участници успяха да се адаптират. Например, Електрон Прогрес – компания за сензори и оптични системи се преориентира към сътрудничество с държавите от НАТО и гражданския сектор.

С избухването на войната в Донбас през 2014 гoдина Украйна се обърна към България с предложение за закупуване на оръжие.

ЕМКО, компания, специализирана в производството на съветски боеприпаси и модернизацията на артилерията става един от основните доставчици. Според разследващите от Bellingcat, Украйна е получила от ЕМКО десетки хиляди боеприпаси, вариращи от подцевни гранати до гранатомети, на стойност около 25 милиона евро. Според собствените им данни руското военно разузнаване се е опитало да провали сделката.

Намесата на Москва продължава да се усеща. От 2014 година насам в България се взривяват складове и заводи за боеприпаси. Според говорителката на прокуратурата Сийка Милева, голяма част от оръжията, които са се намирали там е трябвало да бъдат изпратени в Украйна и Грузия. През 2015 година собственикът на ЕМКО Емилиян Гебрев беше отровен и разследването отново доведе до руската следа.

Въпреки всичко това сътрудничеството между Украйна и България не спира. Българските оръжия останаха привлекателни заради качеството и сравнително ниската си цена. През 2020 година Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна дори се отказа от местните минохвъргачки „Молот“ в полза на българските ЕМ-120 от ЕМКО.

Освен това Украйна помогна на България с ремонта на ракети „въздух-въздух“ Р-27, което само засили партньорството.

Още след избухването на голямата война темата за българската помощ за Украйна неколкократно беше предмет на обсъждане в медиите. Първо, София се съгласи да ремонтира 80 танка за украинските въоръжени сили. В отговор Русия отне лицензите, които позволяваха на български фирми да обслужват съветски хеликоптери. По-късно беше обсъден въпросът за доставка на тежки оръжия и боеприпаси. Киев настояваше за прехвърляне на танкове и артилерия, но София отказа, като заяви, че е готова да предостави само стрелково оръжие и някои боеприпаси.

Въпреки това българските оръжия започват да се появяват на фронтовата линия все по-често: гранатомети, боеприпаси, картечници, минохвъргачки, преносими зенитно-ракетни комплекси и разбира се, артилерия и ракети.

Войната в Украйна всъщност даде нов тласък на българската отбранителна индустрия.

Според Кирил Петков, само за 164 дни България е прехвърлила на Украйна оръжия на стойност 2,7 млрд. долара, а износът се е увеличил с 200%. Урсула фон дер Лайен отбеляза, че България е единствената страна от ЕС, в която най-големият частен работодател е отбранителна компания. Бързият ръст на производството имаше и отрицателна страна. През октомври 2022 и август 2023 година в заводите „Арсенал“ и „ЕМКО“, които произвеждат боеприпаси имаше експлозии.

„България е останала уязвима от времето на Студената война и е създала удобни условия за руските агенти.“

предупреждава собственикът на EMCO Емилиян Гебрев, като подчертава рисковете от руска намеса

Въпреки саботажа, доставките само се увеличават. Заедно с боеприпасите София започна да прехвърля и оборудване. Така след дълго политическо забавяне – първо заради ветото на президента, а след това и заради търсенето на финансиране, Украйна получи повече от 100 излезли от употреба БТР-60. По-късно към тях се присъединиха и самоходни артилерийски системи 2С1 „Гвоздика“.

България все повече инвестира в развитието на отбранителната си индустрия, осъзнавайки ролята ѝ в настоящата среда за сигурност. Това обяснява посещението на Урсула фон дер Лайен в завода на ВМЗ, който планира да разшири производството на боеприпаси от съветски калибър и да пусне снаряди по стандартите на НАТО.

За тази цел София разчита на финансиране от европейската програма SAFE. Това е програма, която позволява на държавите от ЕС да вземат преференциални заеми за съвместни покупки на оръжие, като планираното разпределение на средствата е 150 милиарда евро. Международните партньори също участват в мащабни проекти. Rheinmetall, съвместно с България планира да построи два завода за производство на барут, артилерийски снаряди и безпилотни летателни апарати. Общата инвестиция ще надхвърли 1 млрд. евро.

В резултат на това България ще разполага с най-големия завод за производство на барут в Европа, което значително ще повиши отбранителния потенциал на целия континент. По-рано през тази година международната компания International Armoured Group (IAG) също обяви откриването на български завод за производство на бронирани машини.

Българските заводи са намерили своето място в украинските производствени вериги. До 2022 година украинските заводи никога не са произвеждали артилерийски боеприпаси. Според статия на AP, поне в началото на пълномащабната инвазия украинските заводи са изнасяли боеприпаси в България за пълнене с взривни вещества и са ги връщали обратно. Това е сложен технологичен процес, който не е съществувал в Украйна по това време.

Българската отбранителна промишленост, която преживя упадък и загуба на пазари след Студената война сега отново придобива стратегическо значение за Европа. Този път обаче тя е срещу своя бивш съюзник. България изигра ключова роля в подкрепа на Украйна, като стана доставчик на съветски боеприпаси и оръжия в началото на 2014 и 2022 година, което помогна да се покрие критичният недостиг на снаряди през най-трудните месеци на войната.

Това отваря пътя за изграждането на една от най-големите оръжейни фабрики в Европа.