Как да разпознаем лъжата? И защо повечето хора не могат да го правят?

Резултатите от проучване, проведено през 2006 г., показват, че повечето хора не са много добри в разпознаването на лъжите. Дотолкова, че шансовете за разпознаване на лъжата са почти равни на тези да познаете страната на хвърлена монета. Редица предишни проучвания също така показват, че нечестността и заблуждаването на другите могат да натоварят мозъка, тъй като изискват допълнителни когнитивни усилия. И така, реалистично ли е изобщо да разпознаем измамата? За щастие учените наскоро откриха прост метод, който помага на разследващите да отсяват лъжците.

Резултатите от едно ново проучване показват, че ако от заподозрения се поиска да изпълни допълнителни задачи по време на разпит, той ще положи възможно най-много усилия, за да създаде правдоподобна история. Това прави лъжите му по-малко нюансирани и по-лесни за разпознаване. Не бива да забравяме и за способностите на съвременните AI системи, които доста успешно определят дали дадено лице лъже или не.

Всички лъжат

Хората лъжат. За всичко. За това колко често правят физически упражнения, за книгите и филмите, които четат, за количеството алкохол, което пият, накратко, за всичко. Никой не обича да си признава, че лъже, и многобройните проучвания показват, че много хора занижават информацията за своето смущаващо поведение (и дори мисли) в проучванията. И да, дори когато проучванията са анонимни.

Това поведение се нарича ефектът на социалната желателност (social desirability bias – SDB). Това е вид отклонение в отговорите на респондентите при различните проучвания, което се състои в това, че анкетираните се стремят да дават отговори, които от тяхна гледна точка могат да направят така, че да изглеждат добре в очите на другите.

Този ефект е известен още от 50-те години на миналия век, когато излиза важна статия с убедителни доказателства за това как социологическите проучвания могат да станат жертва на подобно отклонение. Изследователите събират данни от официални източници за жителите на Денвър. Какъв процент от тях гласуват, даряват за благотворителност и имат читателска карта.

След това учените са провели интервюта с жителите, за да проверят дали процентите съвпадат. Резултатите се оказали шокиращи. Това, което жителите съобщили в анкетите, силно се е различавало от данните, събрани от изследователите. Въпреки че никой не назовавал имена, хората масово преувеличавали своя статут на регистрирани избиратели, поведението си при гласуване и сумите, дарени за благотворителност.

Но дали нещо се е променило през изминалите десетилетия? Едва ли. Въпреки че в епохата на интернет почти на никой не му пука за липсата на читателска карта.

Защо се лъжем самите себе си?

Освен че лъжем другите и искаме да изглеждаме по-добре в техните очи, често лъжем и себе си. Този странен навик, между другото, обяснява защо например се смятаме за по-добри от другите. Резултатите от едно интересно проучване показват, че над 90% от университетските преподаватели твърдят, че се справят по-добре от колегите си. Тоест над средното ниво. Една четвърт от учениците в гимназията пък считат, че се разбират добре с другите и се справят много по-добре от връстниците си. Но щом толкова често се самозалъгваме, трябва ли да се изненадваме от изобилието на лъжи дори при анонимните анкети?

Учените също така знаят, че колкото по-лична е обстановката, толкова по-честни са хората в отговорите на въпросите. Поради тази причина в интернет проучванията има повече верни отговори, отколкото в телефонните проучвания, а последните от своя страна са по-добри от проучванията лице в лице.

Хората са по-склонни да кажат истината, когато са сами. Но по чувствителни теми всеки метод на проучване ще доведе до значително изкривяване на информацията. Много хора просто нямат причина да казват истината в проучванията. Но как тогава можем да разберем какво наистина мислят и правят хората? И възможно ли е да се разбере със сигурност кога, как и при какви обстоятелства ви лъжат?

Как да разберете, че ви лъжат?

В научната работа, публикувана в списанието Journal of Nonverbal Behaviour, се посочва, че откриването на лъжата е сложен процес. А невербалните знаци са важен източник на информация и могат да предизвикат подозрение, което след това води до търсене на убедителни доказателства. Припомняме, че невербалните сигнали включват поглед, стойка, изражение на лицето, жестове, интонация, движение на тялото и разстояние до събеседника.

За да потвърдят получените резултати, изследователите провеждат друг експеримент. В него те допълнително променят формулировката, така че въпросите да се фокусират върху „събитията“, а не върху „сигналите“, които водят до откриване на лъжа. Резултатите и от двете изследвания показват, че невербалните сигнали са важни за откриването на лъжците, особено когато хората тепърва започват да лъжат.

Прост метод да разберете, че ви лъжат

Подобни резултати са получени и в хода на друга научна работа, в резултат на която учените откриват доста прост метод, който помага на разследващите да отсеят лъжците. За тази цел заподозреният по време на разпита трябва да бъде помолен да изпълни допълнителна задача, след която вероятно ще разберете дали казва истината или не. Прилича на стандартния кръстосан разпит.

Всичко това се дължи на факта, че нечестността и изопачаването на фактите донякъде „натоварват“ мозъка, поради което става по-трудно да се излъже, отколкото да се каже всичко така, както е. Изследователите смятат, че когато на човек се постави допълнителна задача, той влага повече когнитивни усилия в измислянето на истории, което улеснява разпознаването на лъжите му.

Резултатите, публикувани в International Journal of Psychology & Behaviour Analysis, показват също, че истината и лъжата могат да звучат еднакво достоверно, стига на лъжците да се даде добра възможност да обмислят какво да кажат. Когато тази възможност не е налице или се дава по-малко време, истината често излиза наяве по-бързо. Особено когато на изследваните лица е казано, че втората, допълнителна задача е много важна.

По какъв начин изкуственият интелект разпознава лъжите?

В статия, публикувана наскоро в списание Artificial Life and Robotics, изследователи от Токийския университет проучват как съвременните ИИ системи могат да помогнат за откриването на лъжите. Да припомним, че машинното обучение е метод за научаване на компютрите да изпълняват конкретни задачи, като изследват данни, модели и примери. Без да разчитат на предварително определени правила.

В работата си изследователите разработват автоматизирана система за откриване на измамите. Целта им е да създадат такава система, която да помага на разпитваните да казват истината. Като правилно идентифицира истинските заподозрени, без да обвинява неоснователно невинните хора. За да открие измамата, екипът се е съсредоточил върху използването на изражението на лицето и сърдечния ритъм на субектите, на които са показани случайни изображения и са помолени да говорят свободно за тях, правейки подвеждащи изявления.

По време на разпита изследователите използват уебкамера, за да записват изражението на лицето на участниците, и смарт часовник, за да измерват сърдечния им ритъм. Субектите са били инструктирани да заблуждават интервюиращия по време на разговора. След всяка сесия участниците в експеримента сами определяли кои части от записаното видео съдържат подвеждащи твърдения.

Изследователите са използвали техника за машинно обучение, наречена Random Forest (RF), за да изградят модела.

„Резултатите се оказаха обещаващи. Точността и резултатът за всеки субект варират от 75% до 80%, като най-високата точност е около 87%“, се казва в статията.

Авторите на изследването считат, че техният подход за машинно обучение може да бъде ценен инструмент за откриване на измамите в човешките взаимоотношения. Въпреки това на учените им предстои още много работа.