Как през XX век се научиха да възкресяват кучета, но не можаха да възкресят хора: експериментите на Робърт Е. Корниш

В началото на 30-те години на миналия век науката сякаш е решила да настигне Бога. В лабораторията на Калифорнийския университет биологът Робърт Е. Корниш се опитва да направи невъзможното – да върне мъртвите към живот. Той не конструира обемисти машини, както във „Франкенщайн“, и не използва магии – само етер, азот, кислород и вяра в науката.

Лазар II: кучето, което умира два пъти

През пролетта на 1934 г. един фокстериер на име Лазар II лежи на стоманена маса под светлината на лампите. Учените му инжектирали етер и азот – дишането му спряло, сърцето му замръзнало, очите му помътнели.

Шест минути по-късно Корниш изважда спринцовка с кислород, адреналин и екстракт от черен дроб. Докато асистентът му люлеел кучето на специална люлка, Корниш вкарвал въздух в белите дробове и инжектирал кислородсъдържащи разтвори със стимуланти, опитвайки се да накара тялото да си спомни какво е да живее.

И – чудо. Нивата на течностите в апаратите започнали да пулсират, лапата му потреперила, гърдите му се надигнали. Сърцето му отново започна да бие. Лазар II бе върнат към живота.

Но не за дълго. Осем часа по-късно кучето умира напълно – кръвен съсирек запушва съдовете и Корниш, сякаш е самият Бог, вижда как животът отново се изплъзва.

Между другото, името „Лазар“ не е избрано случайно – в Библията това е името на човека, когото Исус възкресил четири дни след смъртта му.

Защо е било възможно да се съживят кучета, но не и хора

Ученият не спира: успява да върне временно към живот още две кучета – Лазар IV и V (само 3 от общо 5). Някои от тях идват в съзнание, но страдат от тежки мозъчни увреждания.

Лазар IV се възстановявал в продължение на 13 дни, научил се да пълзи, да лае, да седи на задните си крака и да изяжда почти половин килограм месо на ден, но ослепял и не можел да стои на краката си. А Лазар V се възстановил за четири дни почти напълно!

Корниш осъзнал, че не е достатъчно да се съживи тялото: важно е да се запази целостта на мозъка, а това технологията на XX век не позволявала. Сърцето може да бъде накарано да бие, белите дробове – да дишат, но мозъкът, лишен от кислород за повече от пет минути, умира завинаги. Науката може да разпали угасващия огън, но не може да върне изгубените искри на съзнанието.

Той се е опитал да приложи метода си върху хора още преди експериментите си с кучета. През 1933 г. Корниш се опитва да съживи трима мъже, починали от сърдечен удар, удавяне и токов удар – пет и шест часа след смъртта.

Той използвал кислородна маска, дефибрилатор и сърдечен масаж, но те изобщо не могли да бъдат съживени: сърцето не заработило, дишането не се възстановило. При кучетата поне временно животът можел да бъде възстановен, но с тежки мозъчни увреждания – при хората дори този етап оставал непреодолим.

Какво дадоха експериментите на Корниш на съвременната медицина

Корниш успява да проведе експеримент, който влиза в историята, но жестокостта му към животните предизвиква силна отрицателна реакция и лабораторията му е затворена.

Тъй като последните експерименти с кучета били успешни, той искал да се върне към опитите с хора. Той се споразумява с един осъден на смърт човек: иска да използва човек, който е на косъм от смъртта, като обект на изследване. Правителството обаче отхвърлило молбата му от страх, че оживелият убиец ще трябва да бъде освободен.

След всичко това Корниш изпада в безпътица. Някои смятат, че е спрял експериментите, а други – че ги е продължил тайно. А през 1963 г. ученият умира от сърдечен удар.

Опитът му се превръща в символ на началото на реанимацията – науката, от която израстват съвременните дефибрилатори, респиратори и изкуствено кръвообращение. Хората все още не „възкръсват“ – те биват връщани обратно, ако смъртта все още не е станала окончателна.

Днес лекарите са в състояние да върнат човек дори след 30 минути клинична смърт, но само ако мозъкът е спасен.