Как ще изглежда Земята една година след като изчезнат хората?

Чудили ли сте се някога как би изглеждал светът, ако всички хора внезапно изчезнат? 

Какво би станало с всички наши вещи? Какво би станало с къщите, училищата, кварталите, градовете ни? Кой ще храни кучето? Кой ще коси тревата? Въпреки че това е често срещана тема във филмите, телевизионните предавания и книгите, краят на човечеството все още е нещо странно за нас.

Един доцент по градски дизайн решава да разгледа тези въпроси.  Той е човек, който пряко участва в планирането на градовете и общностите в тях. Той се казва Карлтън Басмаджиян и разказа перспективата си пред IFL.

Толкова много тишина

Ако хората просто бяха изчезнали от света и вие можехте да се върнете на Земята, за да видите какво се е случило една година по-късно, първото нещо, което щяхте да забележите, нямаше да е с очите си. Ще го чуете с ушите си.

Светът щеше да е тих. И щяхте да осъзнаете колко много шум създават хората. Нашите сгради са шумни. Автомобилите ни са шумни. Небето ни е шумно. Целият този шум ще спре.

Бихте забелязали времето. След една година без хора небето щеше да е по-синьо, а въздухът – по-чист. Вятърът и дъждът щяха да почистят повърхността на Земята; всичкият смог и прах, които хората създават, щяха да изчезнат.

Какво ще стане с домовете ни?

Представете си първата година, когато къщата ви ще седи необезпокоявана от никого.  Влезте в къщата си – и се надявайте да не сте жадни, защото в чешмите ви няма да има вода. Водните системи изискват постоянно изпомпване. Ако няма никой, който да управлява и поддържа този процес, тогава няма вода.

Но водата, която се е намирала в тръбите, когато всички са изчезнали, все още би била там, когато настъпи първата зима. При първото застудяване студеният въздух ще замрази водата в тръбите и ще ги спука.

Нямаше да има електричество. Електроцентралите щяха да спрат да работят, защото никой нямаше да ги наблюдава и да поддържа запасите от гориво и останалите техни нужди. Дори системите за възобновяема енергия ще спрат, въпреки немалката си автономност. Защото електропреносната мрежа не е автономна. Така че къщата ви щеше да е тъмна, без осветление, телевизия, телефони или компютри.

Къщата ви ще бъде прашна. Всъщност във въздуха постоянно има прах, но ние не го забелязваме, защото нашите климатични системи и отоплителни уреди разнасят въздуха наоколо. И докато се движите из стаите в къщата си, прахът също се движи. Но щом всичко това спре, въздухът в къщата ви ще бъде неподвижен и прахът ще се появи навсякъде.

Тревата в двора ви ще расте – и ще расте, и ще расте.

Докато стане толкова дълга, че ще спре да расте. Ще се появят нови плевели, които ще са навсякъде. Много растения, които никога не сте виждали преди, щяха да пуснат корени в двора ви. Всеки път, когато някое дърво пусне семе, може да израсне малка фиданка. Никой нямаше да е там, за да го извади или отсече.

Ще забележите, че наоколо бръмчат много повече буболечки. Не забравяйте, че хората са склонни да правят всичко възможно, за да се отърват от буболечките. Пръскаме въздуха и земята с всякакви препарати срещу насекоми. Разрушаваме хабитата им, поставяме мрежи на прозорците. И ако това не помогне, започваме да замахваме с вестника.

Ако хората не правят всички тези неща, буболечките ще се върнат. Те отново биха имали свобода на действие в света.

Ами улицата, на която живеем?

В квартала ви животинките ще се разхождат наоколо, ще гледат и ще се чудят. Първо малките: мишки, еноти, скунксове, лисици и бобри. По-късно се появяват по-големите животни – елени, чакали и понякога мечки. Може би не през първата година, но след време.

Без електрическо осветление ритъмът на естествения свят щеше да се върне. 

Единствената светлина щеше да е от Слънцето, Луната и звездите. Нощните животни ще се чувстват добре, че са си върнали тъмното небе. Пожарите щяха да се случват често. Мълния можеше да удари дърво или поле и да подпали храсти, или да удари къщи и сгради. Без хора, които да ги гасят, тези пожари щяха да продължат да се разгарят, докато не изгори цялото гориво.

Какво ще стане около града?

Само след една година бетонните неща – пътища, магистрали, мостове и сгради – щяха да изглеждат почти по същия начин. Ако се върнете, да речем, след десетилетие, в тях ще се появят пукнатини, през които ще се провират малки растения. Това се случва, защото Земята постоянно се движи. При това движение се появява натиск, а при този натиск се появяват пукнатини. В крайна сметка пътищата ще се напукат дотолкова, че ще заприличат на счупено стъкло, а през тях ще израснат дори дървета.

Мостовете с метални крака бавно ще започнат да ръждясват. Гредите и болтовете, които поддържат мостовете, също ще ръждясат. Но големите бетонни мостове и най-значителните магистрали, ще издържат с векове.

Язовирите и дигите, които хората са построили на реките и потоците по света, ще ерозират. 

Фермите ще се върнат обратно в природата. Растенията, които ядем, ще започнат да изчезват. Вече няма да има много царевица, картофи или домати. Фермерските животни ще станат лесна плячка за мечки и вълци. А домашните любимци? Котките ще станат диви, ще се върнат в дива природа, въпреки че много от тях ще бъдат жертва на по-големи животни. Повечето кучета също няма да оцелеят.

След хиляда години светът, който си спомняте, все още ще бъде смътно разпознаваем.

Някои неща ще останат. Това зависи от материалите, от които са направени, от климата, в който се намират, и от обикновения късмет. Жилищна сграда тук, киносалон там или рушащ се търговски център ще стоят като паметници на изгубената цивилизация. Римската империя е рухнала преди повече от 1500 години, но някои останки от нея можете да видите и днес.

Ако не друго, внезапното изчезване на хората от света би разкрило нещо за начина, по който сме се отнасяли към Земята. Също така би ни показало, че светът, който имаме днес, не може да оцелее без нас и че ние не можем да оцелеем, ако не се грижим за него. За да продължи да функционира, цивилизацията – както всяко друго нещо – изисква постоянна поддръжка.