Най-бързо и най-много атомни електроцентрали изгражда Китай. Въпреки това той остава зависим от доставките на уран от чужбина. Собствената му руда е с лошо качество и дори запасите му са ограничени. Теоретично уранът може да се добива и от морската вода, в която има 1000 пъти повече уран, отколкото в земните недра. Но процесът е възпрепятстван от ниската концентрация на уран във водата, така че без научен пробив в тази област нещата няма да се получат.
Група учени от Североизточния национален университет в Чанчун, провинция Дзилин, публикуваха статия, в която се съобщава за разработването и тестването на нов метод за извличане на уран от морската вода. Според изследователите предложената технология извлича суровината от водата три пъти по-бързо от алтернативните методи. Но извличането на уран от морска вода е изключително предизвикателна задача поради изключително ниската концентрация – при 3,3 части на милиард – и наличието на смущаващи йони в сложна морска среда. Колко трудна е тази задача, може да се разбере, ако си представим, че тя е подобна на извличането на 1 грам готварска сол от 300 000 литра прясна вода.
Традиционно уранът и другите елементи се извличат от морската вода с помощта на редица физични и химични процеси и реакции. Новият подход предлага електрохимична реакция. Необходимо е било само да се разработи електрод, който да улавя урановите йони, да ги свързва в химични съединения и да ги съхранява за по-късна употреба.
В крайна сметка екипът представя електрод с полимерно покритие. За основа са взети така наречените порести ароматни рамки. Изследователите са подбрали и режимите на работа на електрохимичния процес, така че токът, преминаващ през електродите и течността, от време на време трябва да променя посоката и силата си. Това е било необходимо, за да може йоните на другите метали в морската вода, а те са много и различни, да не запушват електродите и да не възпрепятстват процеса на свързване на урана.
„Извличането на уран чрез PAF електроди (PAF-E) показва по-високо усвояване и по-бърза кинетика в сравнение с физикохимичната адсорбция“, съобщават авторите на статията.
При тестовете, проведени с вода от залива Бохай, екипът е използвал електрод за извличане на 12,6 mg уран на 1 g материал. Процесът продължава 24 дни. По време на измерването все още не е настъпило насищане. Процесът може да бъде разширен, за да се постигнат приемливи резултати в промишлен мащаб.
Тестовете също така предполагат, че електродът е стабилен през множество цикли на екстракция, въпреки наличието на конкурентни метални йони в морската вода.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
