Китайците донесоха нещо неочаквано от обратната страна на Луната

Китайската мисия „Чан’е-6“, първата, която върна проби от обратната страна на Луната, вече е влязла в историята. Сега аналите на историята са изпълнени с открития на учени, изучаващи това, до което земната наука преди това не е била в състояние да се докосне. Първите изследвания на тези уникални проби разкриха неизвестни досега глави в историята на геологията на Луната и, както се оказва, хвърлиха светлина върху ранната история на Слънчевата система и ни доближиха до разбирането на произхода на водата на Земята.

Мястото за кацане на спускаемия апарат Chang’e-6 е избрано в рамките на ударен кратер, който от своя страна се намира в гигантския кратер Apollo в Басейн Южен полюс-Ейткън, който заема една четвърт от обратната страна на Луната. Това е идеално място за събиране на отломки от метеорити, падащи върху Луната, както и скали, откъснати от дълбоката кора и мантия. Човечеството все още не е в състояние да сондира на Луната, така че трябва да разчита на това, което естествените процеси са оставили след себе си.

В скорошно проучване екип от учени от Китайската академия на науките съобщи, че след като са проучили 5000 фрагмента, върнати от далечната страна, са се натъкнали на нещо неочаквано. По време на анализа на лунния реголит те са се фокусирали върху оливина — силикатен минерал, съставен от магнезиеви и железни съединения, типични за вулканичните скали, продукти от ударно топене и метеорити. Използвайки сканираща електронна микроскопия, микроанализ с електронна сонда и масспектрометрия с вторични йони, от пробите са избрани няколко съдържащи оливин фрагмента за по-детайлно проучване.

Анализът разкрива наистина сензационно откритие: седем фрагмента, съдържащи оливин, бяха химически идентични с минералите от C- хондрити — вид въглероден хондрит, наречен метеорит Ивуна (кръстен на мястото, където е открит първият такъв метеорит). Тези фрагменти имат порфирна структура — оливинови кристали, вградени в стъкловидна матрица, което показва бързо топене и втвърдяване след удар на метеорит. Химични и изотопни изследвания, включително оценка на съотношението желязо-манган, никелов оксид, хромов оксид и изотопи на кислород и силиций, показаха, че тези проби не съвпадат с известните лунни или земни скали. Това показва, че материалът е доставен от космоса.

Оливин в пробите

Съставът на пробите съвпада идеално с този на CI-хондритите, които са се сблъсквали с Луната в миналото, разтопили са се при удара и са запазили химичния си състав в продължение на милиарди години. CI-хондритите са най-богатите метеорити на вода и летливи вещества, съдържащи до 20% хидратирани минерали; те са порести, „мокри“, меки и крехки. Поради това те рядко оцеляват при навлизане в земната атмосфера (по-малко от 1% от всички такива метеорити са открити на нашата планета) и не се е очаквало, че ще оцелеят при по-високите скорости на удара на лунната повърхност, където атмосферното съпротивление липсва.

Това откритие бележи първото потвърдено откриване на отломки от CI-хондрити на Луната. CI-хондритите очевидно са бомбардирали Луната в началото на историята на Слънчевата система и фрагменти от тези удари са запазени в лунния реголит. За разлика от Земята, липсата на атмосфера на Луната може дори да е допринесла за запазването на тези крехки материали. Анализът показва, че CI-хондритите може да представляват до 30% от метеоритната „колекция“ на Луната. Тези метеорити имат състав, подобен на скали от астероиди като Рюгу и Бенну, и се смята, че са засели ранната Земя и Луна с изобилие от летливи вещества и вода, предоставяйки по-пълен отговор на въпроса за произхода на водата на нашата планета.