Климатичните промени започват: катастрофална жега в Индия и Пакистан

Публикуваните през последните десетина дни новини на CNN от Индия и Пакистан напомнят на трагичните сцени от фантастичния роман „Министерство на бъдещето“ на Стенли Робинсън, който започва с описание на катастрофална жега, от която индийците се опитват безуспешно да се спасят, понеже енергетиката на страната не издържа натоварването от климатиците, а високата влажност, съчетана с високата температура взема много животи. Наистина ли засилващите се с всяка изтекла година вълни от високи температури могат да направят южните държави неподходящи за живот, а техните жители да превърнат в бежанци? Нека да се спрем по-подробно дали наистина тази мрачна фантастика буквално пред нашите очи може да се превърне в реалност.

Данните от сателитите на Европейската космическа агенция за последните дни на месец април показаха, че температурата на повърхността на Земята за голям брой региони на територията на Индия е прехвърлила 60 градуса по Целзий, а в района на Ахмедабад тя е достигнала 65 градуса по Целзий. Това е с от 10 до 20 градуса по-висока температура от обичайните 45-55 градуса по време този сезон.

„Знаете ли какво означава жега от 60 градуса по Целзий? Асфалтът по пътищата и другата инфраструктура буквално започват да се разтопяват. Лично аз видях как пътищата в Раджастан започват да се топят при 50 градуса. Налагаше ни се да бъдем изключително внимателни и да проверяваме шосето, преди да излезем с автомобилите си на него“ – споделя пред The Hindustan Times западен метеоролог.

Повърхността винаги се нагрява много по-силно в сравнение с въздуха, чиято температура измерват метеорологичните станции и термометрите под прозорците, но сега в Индостан всички рекорди са счупени. В редица региони на Индия високите температури счупиха всички рекорди за месец април. Така например, в град Утар Прадеш термометрите показаха 47,7 градуса по Целзий, а в щата Мадхя Прадеш температурата достигна 45,9 градуса. В Пакистан дневната температура бе с 5 градуса над номиналната, която всъщност е средната температура за изтеклите 30 години.

За нас 5 градуса отклонение от номиналната температура не изглежда чак толкова голямо. За умерените и полярните ширини това е нещо обикновено – при нас температурата може редовно да превишава 5 градуса над обичайното или да слиза пет градуса под номинала.

Климатолозите считат времето за аномално горещо, ако има период от над пет дни, през който средната температура превишава 7 градуса по Целзий. Но в тропиците температурата като цяло почти не се променя с течение на дните и това мощно отклонение от историческата норма е твърде съществено.

Подобно голямо отклонение е съвсем нетипично, но последно време, като се има предвид че глобалната температура непрекъснато расте, тези горещини постепенно се превръщат в новата норма.

Това започва да става „нормално“ в смисъл, че климатът на Земята съвсем логично и предсказуемо реагира със зачестили периоди от жега и антропогенно натоварване. Съставените сложни компютърни модели показват, че именно такава е и ще бъде реакцията на климата от ръста на концентрацията на парникови газове. Казано с други думи, сега сме свидетели на преходен етап, когато подобни вълни от горещини от крайно необичайно събитие постепенно се превръщат в рутина.

Така например, през изминалия месец март за Индия бе най-горещият март за цялата история на метеорологични наблюдения в страната.

Но месец март като цяло е много по-прохладен месец в сравнение с април и началото на месец май, които традиционно са най-горещите месеци за Индия и Пакистан. Слънцето е високо, до Земята достига голямо количество слънчева енергия, а мусонът все още не е дошъл. В този регион е характерна мусонната циркулация, която се дължи на различната скорост на нагряване и изстиване на сушата и океана. Океанът има по-голяма топлинна инерция и при него тези процеси протичат по-бавно.

Различната степен на нагряване води до разлики в атмосферното налягане, което от своя страна определя режимите на вятъра, който идва от по-хладните повърхности. Това означава, че през зимата този вятър духа от сушата към океана, а през лятото – от океана към сушата. Това трябва съвсем скоро да се случи, но засега в действие е зимният мусон, благодарение на който времето е много сухо и все още не е започнал периодът на летните мусонни дъждове, които много ефективно погасят тази жега.

На практика всяка пролет се появяват подобни съобщения – адска горещина, хората се задъхват от жегата, има жертви. През лятото съобщенията са по-различни – силни ветрове, дъждове и предизвикани от тях наводнения. По принцип времето в Индия подлага на големи изпитания хората, но сега възниква важният въпрос – докога индийците ще издържат и доколко населението е готово за настъпващите промени.

Като цяло страната предприема съществени усилия за намаляване въздействието на вълните от жега върху населението. Предприемат се планове и се вземат мерки по адаптация на големите градове към горещото време. Тези мерки включват повишаване информираността на населението, подобряване качеството на прогнозите навремето, използват се най-нови технологични решения и т.н. Резултатите вече се виждат, като според индийските учени, въпреки засилващите се горещини, броят на починалите от жегата хора през последните години е намалял.

Само че ако глобалното затопляне продължи да се увеличава с тези темпове, ефективността на адаптацията ще намалее. Представеният наскоро доклад на IPCC съвсем явно показа какви са пределите на адаптация, които силно зависят от нивото на глобалното затопляне. Интересно е, че по време на конференцията в Глазгоу Индия настоя изгарянето на въглища да не се прекратява, а просто да се намали.

Ясно е, че това е необходимо за икономическото развитие на Индия понеже въглищата са сравнително евтин начин за получаване на електрическа енергия. Но става така, че след като Индия не желае да се откаже от въглищата, тя засилва затоплянето, което оказва най-голямо влияние на нея самата. От друга страна редица научни работи, които разглеждат брутният вътрешен продукт на страните от Африка и Океания показват, че те са най-уязвими към промените на климата. Направените компютърни модели показаха, че затоплянето в Индия с 4 градуса по Целзий води до намаляване на брутния вътрешен продукт на страната с 14% пресметнато на годишна база. Това се дължи както на нанесената вреда на населението, така и на влошаването на селско стопанство, което страда от горещините, след които идват наводненията.

По разликата в температурите на сух и мокър термометър се определя текущата влажност на въздуха – както относителната, така и абсолютната. Оказа се, че температурата на мокрия термометър е удобно да се използва и за определяне на условията в атмосферата, при които се превишава физиологическия предел на човешкия организъм. От 2 до 6 часа при подобни условия водят до смърт поради нарушена терморегулация на човешкия организъм.

Какво означава +35 градуса показание на мокрия термометър? Това могат да бъдат както 35 градуса горещина при 100% влажност на въздуха, така и 40 градуса топлина и 76% влажност.

Проблемът е, че тези събития зачестиха и започнаха да растат от гледна точка на исторически период, а това означава, че те ще продължат да растат и в бъдеще при това толкова по-силно, колкото е по-голямо глобалното затопляне.

Учените започнаха да се питат кога ще се появят първите климатични бежанци. Темата е доста деликатна, понеже засега климатични бежанци почти няма. Съвсем друг е въпросът, че всяка година десетки милиони жители на планетата са принудени да напуснат своето местоживеене заради едни или други природни катастрофи. Но техният брой започна да се увеличава заради промените в климата.

Най-много от тези хора идват именно от Азия – за периода от 2010 до 2020 година над 6,5 милиона души са напуснали своите домове, като повечето от тях са направили това заради силните бури и наводненията. По друг начин стоят нещата в Африка, където хората напускат своите домове предимно заради ужасната суша. От друга страна Северна Америка не е харесвана от хората заради гигантските природни пожари. Но всъщност това са преселници, които по-късно могат да се върнат в домовете си и те едва ли могат да бъдат наречени истински климатични бежанци.

Прогнозите на учените са, че броят на тези хора ще продължи да расте, като се уточнява, че ръст задължително ще има, ако не бъдат взети мерки за адаптация на хората към високите температури.

Засега при нас нищо подобно не се наблюдава. Точно обратното – температурата се задържа на доста комфортните 20 градуса по Целзий. Но не се знае докога.