Клиповото мислене и клиповата култура – какво всъщност е това?

Откакто интернет и социалните мрежи навлязоха в нашия живот, измина не много време, но влиянието, което тези цифрови технологии оказаха и оказват върху хората, е огромно. Това е особено актуално за по-младото поколение, което е израснало със смартфони в ръцете си и оказва силно влияние върху тяхното (и нашето) мислене. По тази причина много хора говорят за така наречените „клипово мислене“ и „клипова култура„, но какво означават те? Учените определят клиповото мислене като когнитивно явление, повлияно от онлайн комуникацията и интензивното използване на цифрови технологии. То се характеризира с бързо мислене, лингвистичен минимализъм и предпочитание към визуално и аудиовизуално съдържание. Отбелязва се също, че клиповото мислене се свързва с използването на емотикони, езикова бедност и липсата на умения за критично мислене.

По принцип самото понятие възниква през 90-те години  на миналия век и определя възможността човек да възприема информацията за света чрез кратки и ярки образи и послания от ТВ новините и различни видеоклипове в социалните мрежи. Сама по себе си, думата clip означава фрагмент от текст, изрезка от вестник, откъс/кратка сцена от филм.

Клиповото мислене е следствие на технологичното развитие и съвременните медийни канали. Когато всички действия са много по-лесни и оптимизирани и достъпът до всякаква информация е толкова лесен, всичко се случва за секунди. Стараем се ежедневно да приемаме огромни количества различна информация с един клик, с едно плъзгане по екрана. 10-секундно видео – поредното. С едно натискане на дистанционното на телевизора – още един сериал. С един клик – още един клип и т.н.

Клиповата култура

Технологичната революция и възходът на социалните медии и мрежи доведоха до появата на изцяло нова платформа за творческо изразяване. Наличието на приложения като YouTube и Tik Tok означава, че почти всеки, който има достъп до интернет и е поне малко инициативен, може да прави каквото си поиска, и то за голяма аудитория. Нещо повече, има нещо безспорно привлекателно в лесния достъп до много кратки материали, които са идеални за приятно прекарване на времето.

Нещо повече, това важи както за един креативен и умело създаден късометражен филм, така и за четирисекундното видео с котенце. Въпреки това популярността на приложенията и уеб сайтовете за видео съдържание неизбежно поражда опасения за това как нашата нарастваща зависимост от интернет и технологиите се отразява на изкуството – наистина ли е възможно да се представи нещо смислено или достойно за гледане за толкова кратко време? Експертите са на мнение, че трябва само да се надяваме на това, тъй като много хора днес се отказват от гледането на пълнометражни филми (да не говорим за четенето на книги).

Несъмнено дори опитът да се забавлява или да се предаде по-сериозно послание по такъв кратък и достъпен начин всъщност насърчава някои да търсят нови пътища за творчество, каквито досега не сме виждали в игралните филми и традиционните медии.

Освен това самата популярност на „вирусните“ видеоклипове доказва, че не е задължително едно нещо да трае повече от шест секунди, за да послужи за целите си и да получи признание. Нещо повече, това не са само котенца, свирещи на пиано, и смеещи се бебета – в YouTube има доста брилянтни и креативни видеоклипове, включително късометражни филми и любителски музикални клипове.

Противно на общоприетото схващане, клиповата култура всъщност проправи пътя на нова вълна от творческа мисъл, която е също толкова ценна, колкото и предишните тенденции в изкуството и киното.

Кога си почива мозъкът

Когато почти нямаме достатъчно време да отидем на фитнес, басейн или на гости, дори мисълта да отделим повече от два часа, за да гледаме филм, е трудна. Най-често просто искаме да „изключим мозъка си“ и да се насладим на изобилието от специални ефекти и страхотни сюжетни обрати (а ла „Breaking Bad“ и „Game of Thrones“).

Може би отчасти поради тази причина YouTube и културата на кратките видеоклипове с котенца станаха толкова популярни в настоящата ера на недостиг на време. Между другото, технологиите наистина крадат от времето. Но не ви ли се струва странно, че кратките видеоклипове могат да бъдат толкова пристрастяващи, че да прекарате два часа или повече в гледането им? Опитвайки се да си дадем възможност да се отпуснем и да релаксираме, ние губим всякаква възможност да оценим нещо наистина стойностно – било то филм или хубава книга.

От друга страна, това може да се дължи на факта, че просто търсим какво да правим с времето си. В крайна сметка това важи за възрастните, които са мислили твърде много като студенти, докато работата и съвременният ритъм все по-често водят до емоционално прегаряне. От тази гледна точка гледането на безкрайни сериали в стрийминг платформите за никого не е изненада.

Въпреки това изглежда, че продължителността и дори може да се каже обема на вниманието ни постоянно намалява до степен, в която гледането на популярния вече „Опенхаймер“ изглежда като непосилна задача, пред която предпочитаме да не се изправяме (въз основа на клип опита).

Тарантино може и да има своя дял в насилието, екшъна и запомнящата се музика – неща, които бихме сметнали за подходящи съставки за привличане вниманието на публиката – но дори неговата работа изисква мисъл и внимание, които просто не са необходими, докато гледате безсмисленото бърборене на поредния блогър в неделя сутрин.

Клиповото мислене

Но нека се върнем към проблемите на младите хора и въздействието на кратките видеоклипове върху мисленето. Според изследователите прекомерното увлечение на съвременните ученици и студенти по тях води до намаляване на вниманието, ефективността и качеството на знанията. Освен това съвременната образователна система и интернет играят значителна роля за формирането на клиповото мислене (особено сред тийнейджърите).

Едно нещо е сигурно – хората с клипово мислене възприемат информацията по по-различен начин. Грубо казано, те схващат само основните неща и то предимно образно. Освен това на тях им е по-лесно да превключват вниманието си от едно нещо на друго и да изпълняват няколко задачи едновременно, но когато става въпрос за анализ на информацията и концентриране върху едно нещо в даден момент, възникват сериозни проблеми.

Въпреки това използването на клиповото мислене в образователния процес може да има своите си преимущества и ползи, като например развиване на критично мислене и творчество, повишаване на мотивацията за учене и подобряване разбирането на новия материал.

Следва да се има предвид, че клиповото мислене обикновено се противопоставя на другия тип мислене – системното (или линейното) мислене. Хората с този тип мислене са свикнали да получават информацията в нейната цялост, да я анализират, систематизират и като цяло да са дълбоко потопени в процеса.

Казано накратко, цифровата епоха донесе много плюсове и минуси в живота ни и е просто невъзможно да ги избегнем. Колкото и да се съпротивляваме на иновациите, те неизбежно ни принуждават да се адаптираме и да променим начина, по който правим нещата. Може би като разберем принципите на клиповото мислене и какви плюсове и минуси носи то, ще можем да преразгледаме образователната система и да разберем по какъв начин да помогнем на днешните тийнейджъри да анализират информацията и да мислят по-критично.