Който контролира морското дъно, може да изключи половината свят – и това не е метафора

На дъното на океана има нова фронтова линия. Европейските държави, както и САЩ, Австралия, Япония и Индия бързо засилват морското си присъствие: пускат подводни дронове, увеличават наблюдението и разполагат роботизирани системи за защита на това, което никога досега не е било възприемано като военен актив – подводните кабели, тръбопроводи и терминали. Тези скрити канали осигуряват комуникации, енергия и сигурност, а днес все повече се разглеждат като уязвима точка в евентуален конфликт с държави като Русия и Китай.

Тази инфраструктура е невидима, но е от решаващо значение. През нея преминават интернет, финансовите транзакции, разузнаването и управлението на правителствените системи – по същество всичко, което осигурява цифровата и физическата устойчивост на обществото.

Въпреки това щетите вече не са абстракция. През изминалата година бяха регистрирани няколко „случайни“ инцидента в близост до кабели и газопроводи в Балтийско море. Русия е основният заподозрян, но често няма преки доказателства: държавни кораби могат „случайно“ да застанат над точката на кабела и след това да изчезнат. При един такъв случай през 2024 година предполагаем руски танкер повреди кабелите Estlink 2 във Финландския залив. Финландските власти разпитаха екипажа, но не можаха да повдигнат обвинения – доказателствата бяха недостатъчни.

Отговорът беше конкретни действия. С подкрепата на НАТО, Германия изпрати в Балтийско море 11-метров подводен дрон – първата регистрирана стъпка към защита на подводната инфраструктура от саботаж. Британските военноморски сили не изостават: наскоро те представиха подводен робот, способен да работи по-дълбоко и по-дълго от човек. Задачата му е да открива и обезврежда взривни устройства под водата. Дания въведе подобна технология – два безпилотни надводни кораба започнаха да патрулират в Балтийско море.

Но технологията е само половината от историята. Основното предизвикателство се крие в самото естество на подводната инфраструктура. Кабелите се простират в международни води, собственост са на частни компании и в много случаи дори не могат да бъдат наблюдавани в реално време.

Повредите често се откриват постфактум. Както отбеляза бившият служител на АНС Дейв Венейбъл, дори и да се случи скъсване, е трудно да се докаже вината на правителството. Може да става въпрос за котва, техническа неизправност или автоматизирано подводно превозно средство (AUV), управлявано от враждебен участник, а ако зад него стои държава – всяко обвинение заплашва с дипломатическа криза.

По данни на Cybernews всяка година се повреждат между 150 и 200 подводни кабела. Повечето от тях се дължат на вътрешни причини: рибарски мрежи, котви, дори акули. Все по-често обаче се подозира саботаж. Според Ник Адамс, ръководител на 0rcus, стартъп, специализиран в областта на държавно спонсорираните заплахи, „на морското дъно са необходими само няколко минути, за да може един нападател да предизвика месеци хаос“. Той говори за масови прекъсвания на работата на платформите, изтичане на държавни тайни, затваряне на пристанища и болници – и никой не изключва подобни сценарии.

И докато Европа, САЩ, Австралия, Япония и Индия работят, те са изправени пред три основни предизвикателства. Първо, инфраструктурата в миналото не е била проектирана да бъде сигурна – тя е уязвима и не се наблюдава постоянно. Второ, отговорността за кабелите е размита между държавите, компаниите и агенциите. За разлика от индо-тихоокеанския регион, където например Сингапур включва кабелната инфраструктура в планирането на отбраната, Европа разчита на различни частни и публични системи с различна степен на готовност. И трето, невъзможно е да се реагира бързо: дори да се открие повреда, изпращането на мисия за ремонт е въпрос на дни или седмици.

Особено предизвикателство е фактът, че почти всички подводни кабели са собственост на частни корпорации. Google, Microsoft, Orange, BT и други полагат и поддържат мрежите, а последиците са публични.

Когато през 2022 година се скъса кабел на британските Шетландски острови, архипелагът остана без комуникации за повече от ден. Не е имало резервен или авариен план между операторите и правителството. В контраст с това е примерът на Норвегия. Там Telenor, съвместно с военните инсталира система за наблюдение в близост до крайбрежните кабелни терминали. Когато през 2022 година комуникациите към Шпицберген бяха прекъснати, реакцията последва в рамките на часове.

Изводът е прост: държавите трябва да започнат да разглеждат морското дъно като част от своята национална територия. То не е просто инфраструктура – то е стратегически актив. Според Адамс защитата трябва да включва патрули, дълбоководни сензори, аварийни екипи и тясно сътрудничество с бизнеса. И макар това да звучи футуристично, алтернативата е да се игнорира проблемът, докато не стане твърде късно.

„Да, кабелите са в частни ръце, но последиците от повреждането им са абсолютно публични. Тук не може да има разделение – само споделена отговорност.“

според Венейбъл

И докато някога заплахата можеше да се измери с дълбочината на кабела, днес тя се определя от геополитиката. И изглежда, че следващата голяма война (ако се случи) може да започне не в небето или в киберпространството, а на дълбочина от два километра под водата.