Космическият апарат Parker Solar Probe картографира невидимата част на Слънцето по време на най-голямата му активност

Космическата сонда на Parker Solar Probe (PSP) на НАСА, която завърши 21-вото си завъртане около нашата звезда, предаде голям набор от данни, които позволиха на учените да съставят подробна карта на короналните структури, недостъпни за наземните и орбиталните телескопи. Настоящата фаза на мисията съвпадна с фазата на слънчевия максимум – пикът на 11-годишния цикъл на активност, което даде възможност да се наблюдават процесите на формиране на слънчевия вятър в условия на изключителна турбулентност.

Основният масив от информация беше получен по време на преминаването на апарата през скритата от очите на астрономите област, известна като повърхността на Алвена. Това е мястото, където частиците на слънчевия вятър преодоляват скоростта, която им позволява окончателно да избягат от гравитацията на звездата. Благодарение на инструментите FIELDS и SWEAP сондата регистрира конфигурация от „превключватели“ – резки инверсии на магнитното поле, които според новите данни играят ключова роля в нагряването на короната. Установено е, че броят на тези структури се увеличава в периода на максимална активност, образувайки сложна мрежа от магнитни тунели, през които плазмата се изхвърля в междупланетното пространство.

За разлика от предишните етапи на мисията, които се проведоха по време на фазата на минимума, настоящите измервания потвърждават пряката връзка между короналните дупки и локалните пертурбации на магнитното поле. Слънчевата карта, генерирана от данните на PSP, показва, че източниците на високоскоростен слънчев вятър са по-хаотично разпределени по повърхността на звездата, отколкото предполагат теоретичните модели. Това се обяснява с интензивното взаимодействие на магнитните контури в долните слоеве на атмосферата на звездата.

Научната стойност на получените данни се състои във възможността за проверка на математическите модели за прогнозиране на космическото време. Директните измервания на параметрите на плазмата на разстояние по-малко от 6,1 милиона километра от фотосферата позволяват да се определят с точност до минути моментите на възникване на геомагнитните бури, способни да повлияят на работата на спътниковите съзвездия и на енергийните системи на Земята.

Космическият апарат се движи със скорост от около 635 000 км/ч, което му позволява да пресече зоните на активни изхвърляния на маса без фатални повреди на оборудването. Инженерите на мисията отбелязват, че топлинният щит от въглероден композит е поддържал работна температура на вътрешните системи от 29 °C, въпреки че външната повърхност се е нагрявала до 1400 °C. Заключителните етапи на сближаването са планирани за декември 2025 г. и началото на 2026 г., които трябва да предоставят информация за фундаменталните механизми на ускоряване на частиците в близост до слънчевата повърхност.