Как изглеждат звездите от Марс?

Пустините, разположени в югозападната част на САЩ, са много подобни на марсианската повърхност. Далеч от ярките градски светлини и обичайната покривка от смог, те са едни от най-емблематичните локации за астрономични наблюдения

Смело можем да предполагаме, че обширните пустинни местности на Марс биха били още по-подходящи. Все пак там няма никакво светлинно замърсяване, а облачната покривка се задържа трудно.

Атмосферата на Марс е 1% от тази на Земята

Поради това е обосновано да смятаме, че повърхността на Марс е перфектният терен, на който да сглобим телескопа си.

Освен изоброените предимства, тънката и прозрачна атмосфера на Червената планета, която представлява едва 1% от тази на Земята, би създала условия за наблюдение на голям брой звезди и то без да „примигват”. (Далечните звезди, които наблюдаваме от Земята, „примигват”, поради наличието на дебела атмосфера. За разлика от тях, планетите не „примигват“, тъй като те се намират на много по-малки разстояния.)

Навсякъде прах

На Марс обаче бихме срещнали друго усложнение – прах. Дори ако погледнем директно нагоре, тоест към зенита, където лъчът ни на зрение минава през най-тънък слой атмосфера, прахът причинява спад в светимостта на наблюдаваната звезда и то с цяла една звездна величина. (Звездната величина е мерна единица за измерване на  яркостта на небесните тела в астрономията.)

Това означава, че ако изместим погледа си към хоризонта, ще очакваме още по-драстично „потъмняване” на наблюдаваните обекти. При това, спадът в светимостта може да достигне цели 4 звездни величини.

Астрономите знаят това от наблюдението на нощното небе с помощта на марсоходите, които имат камери, които са толкова чувствителни, колкото е чувствително и невъоръженото човешко око. Когато небето е напълно ясно, роувърът Opportunity на NASA може да наблюдава звезди до шеста звездна величина – точно колкото и човешкото око. Астрономите настройват „погледа” на Opportunity, така че да могат да наблюдават лунните затъмнения и кометите.

Рекордьор по метеори

През 2014 г. роувърът Curiosity на NASA пък улови кометата C/2013 A1, докато тя „прелиташе“ покрай Марс на разстояние от едва 140 000 километра. Това е 10 пъти по-близо от известната комета Хякутаке (C/1996 B2), която мина покрай Земята през 1996 г.

Космическа сонда MAVEN на NASA, проектирана да изучва марсианската атмосфера от орбита около Марс, показа, че по-драматичният резултат от преминаването на C/2013 A1 е метеорен дъжд, който достигна максимум хиляди и дори десетки хиляди метеора на час. Това прави този метеорен поток по-интензивен от всеки, записан в историята на Земята досега. Марсианският прах обаче би затъмнил много от тях при наблюдение от повърхността.

Дълги сини залези

На Марс също така е необходимо повече време, за да настъпи нощта. На Червената планета здрачът трае много дълго – в някои географски ширини той продължава с часове. Това би объркало нощните наблюдения, но пък би ни разкрило продължителни зашеметяващи залези, които преминават от сини в лилави краски с напредването на вечерта.

Когато най-накрая се настани тъмнината, ни очаква друг странен спектакъл.

Фобос и Деймос

Когато не са скрити от прах, двете луни на Червената планета – Фобос и Деймос, се виждат от повърхността. Щом лилавите нюанси на залеза преминат в черни, можем да наблюдаваме обсипания с кратери Фобос – по-голямата от двете луни – да се издига от запад.

След това бихме наблюдавали промяна във фазите му от полумесец към по-издут полумесец в продължение на четири часа, преди да залезе отново. Освен това, бихме могли да го наблюдаваме как се издига и залязва няколко пъти за една нощ. Деймос пък би изглеждал като най-ярката звезда на небето.

Също така бихме могли да уловим някои фаворити на наблюдателите от Земята, като например мъглявината Орион и галактиката Андромеда.

За тези неверояни картини може би би си струвало да изтърпим мразовитите нощни температури от -73 °C.