Колко време ще отнеме на хората да колонизират друга планета?

Главният изпълнителен директор на SpaceX Илон Мъск иска да основе „град за един милион души“ на Марс до 2050 г. Това може би звучи прекалено амбициозно от научна гледна точка, като се има предвид, че хората никога не са стъпвали на повърхността на Червената планета. Но осъществима ли е мечтата на Мъск? Колко време ще отнеме на хората да колонизират друга планета? И дали някога ще бъде възможно за човечеството да се засели на други светове, извън Слънчевата система? Отговорите на тези въпроси зависят до голяма степен от планетата, за която става въпрос.

Марс

Няколко десетилетия не са непременно нереалистична времева рамка що се отнася до Марс. Серкан Сайдам, заместник-директор на Австралийския център за изследване на космическото инженерство и професор в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, смята, че колонизирането на планетата е възможно в обозримо бъдеще:

„Вярвам, че до 2050 г. ще имаме човешка колония на Марс.“, заявява ученият пред Live Science.

Сайдам е минен инженер, специализиран в изследване на перспективите пред добива на полезни изкопаеми. Според него първата голяма стъпка в създаването на човешка колония на Марс ще бъде осигуряването на вода, която може да бъде извлечена от лед и/или минерали. Той смята, че това ще улесни развиването на селскостопанска дейност и ще увеличи възможностите за отглеждане на храна на Марс – както във филма от 2015 г. „Марсианецът“. Водородът, добит от леда и минералите, също би могъл да се използва като източник на енергия и/или алтернативно ракетно гориво.

Учените по света все още не са постигнали консенсус относно колонизирането на Марс и дали е възможно това да се случи до 2050 г., като изглежда преобладават по-малко оптимистичните мнения. Луис Фридман, инженер по астронавтика и съосновател на организацията с нестопанска цел The Planetary Society, предполага в свое интервю за Gizmodo от 2019 г., че колонизацията на Червената планета е малко вероятна в обозримо бъдеще. Рейчъл Зайдлър, невролог от Университета на Флорида, която е работила с астронавти на НАСА, е забелязала, че болшинството от хората са ентусиазирани от идеята за заселване на Марс, колкото и „налудничаво“ да звучи това към момента.

Въпреки всичко, стъпването на човешки крак на пустинната планета в близките две до три десетилетия е силно вероятно. Китай вече обяви, че планира да започне изпращането на свои екипажи на Марс през 2033 г., докато от НАСА целят да изпратят астронавти там до края на 30-те или началото на 40-те години на настоящото столетие. След като човечеството успее да достигне планетата, следващата стъпка, логично, би могла да бъде изграждането на колония. Това предполага гарантирането на известна степен на самодостатъчност, но не непременно пълна независимост от Земята. Сайдам сравнява Марс с отдалечен остров, на който все пак трябва да „внасяте разни неща от време на време“:

„По-голямата част от оборудването и инструментите ще бъдат изпращани от Земята. Просто не мисля, че ще можете да произведете камион, багер, сонда или каквато и да е тежка техника на повърхността на Марс.“, смята професорът.

Освен всичко друго, на Марс ще трябва да се произвежда нещо, за да може създаването на една дългосрочна колония да бъде финансово изгодно. Космическият туризъм е една от възможностите, но според Сайдам извличането на минерали и полезни изкопаеми би оправдало в огромна степен заселването на съседната ни планета. Например космическият добив на ценни материали, като платина например, от близки астероиди може да създаде нов вид индустрия, което ще стимулира направата на допълнителни инвестиции и проучванията.

Въпреки че Марс е най-реалистичният вариант на човечеството за създаване на извънземна колония, нашият червен съсед съвсем не е най-гостоприемната планета за хората. Атмосферата там съдържа повече от 95% въглероден диоксид, средната температура е около минус 60 градуса по Целзий, нужни са около 8,5 месеца, за да бъде достигната с космически кораб от Земята, а нивото на радиация е прекалено високо.

Екзопланети

Почти сигурно е, че съществуват далеч по-гостоприемни планети извън нашата Слънчева система, наречени екзопланети. Проблемът с тях е, че са много, много далеч. Човечеството дори все още не е изпратило космически апарат до някоя екзопланета и единствено сондите Вояджър 1 и 2 успяха да навлязат в междузвездното пространство, като това им отне съответно 35 и 41 години:

„Достигането на най-близката екзопланета със сегашната ни техника ще отнеме няколко десетки хиляди години.“, заявява Фредерик Марин, астрофизик от Астрономическата обсерватория към Университета на Страсбург във Франция, пред Live Science.

Времето, необходимо за преодоляването на подобни дистанции, може да направи колонизацията дори на най-близката екзопланета невъзможна. Но Марин, който провежда компютърни симулации на междузвездни пътувания от научно любопитство, очаква то да бъде рязко съкратено в близко бъдеще, благодарение на производството на по-бързи космически кораби:

„В науката знаем, че на всеки сто години, всеки век, скоростта на едно превозно средство се увеличава с коефициент 10.“, добавя Марин.

С други думи, докато хората продължават да откриват нови начини как да се придвижват все по-бързо и по-бързо в Космоса с всеки изминал век, потенциалното време за пътуване до близките екзопланети може да бъде редуцирано от десетки хиляди години до хиляди години, а след това и до стотици години и т.н.

В интервюто си за Live Science Марин излага и своя хипотетичен сценарий за достигане до екзопланета, която е гостоприемна за хората, в рамките на 500 години. Но такова пътуване, продължаващо векове, все пак ще изисква създаването на космически кораб, способен да бъде пилотиран от няколко поколения, повечето от които никога няма да видят евентуалния си нов дом.

Симулациите на френския астрофизик предполагат, че подходящият брой хора за основаването на колония от няколко поколения е около 500. Въпросите как повечето от тях ще се справят с мисълта да прекарат остатъка от живота си на космически кораб и как техните потомци ще приемат факта, че са били родени на борда на междузвездна колонизаторска совалка повдигат някои етични съображения, които в голяма степен отхвърлят подобна хипотетична идея.