Колко звезди умират в Млечния път всяка година?

Най-четени

Мира Борисова
Мира Борисова
Мира е автор в Kaldata.com, специализирала в космическата наука и астрономия — тематика, която рядко се покрива задълбочено в българските технологични медии. Пише предимно за раздел Космос — от търсенето на екзопланети и лова за извънземен живот до новите телескопи и астрономическите открития, които променят разбирането ни за Вселената.

Общият брой „смъртни случаи“ на звезди в нашата Галактика е около 52 на век или една на всеки 1,9 години.

Преди да се потопим в астрономията, първо трябва да признаем, че ще заимстваме думата умирам, която принадлежи по-скоро на биологията. Въпреки че можем да се опитаме да приложим понятията за живот и смърт към астрономията, като звездите, изгарящи гориво за производство на енергия, се считат за живи, а тези, които не го правят, се считат за мъртви, аналогията не е перфектна и има крайни случаи, в които нещата много се смесват.

Класиифицирани са два основни начина, по които звездите умират. Звездите с ниска до средна маса (като нашето Слънце) след като набъбнат през фазата си на червен гигант, изхвърлят външните си слоеве и смаляват обема си до звезди бели джуджета. Тази звездна смърт се наблюдава в Галактиката ни веднъж на всеки две години.

Колко звезди умират в Млечния път всяка година?
Звездната еволюция е процесът, при който една звезда се променя с течение на времето. В зависимост от масата на звездата, нейният живот може да варира от няколко милиона години за най-масивните до трилиони години за най-маломасивните. Източник: Wiki, R.N. Bailey

За звезди, които са повече от осем пъти по-тежки от нашето Слънце, смъртта се превръща в своеобразен спектакъл поради експлозията на ядрото, известен като свръхнова от тип II. Свръхнови с колапс на ядрото се случват веднъж на всеки 60 години в Млечния път. Те се случват много по-рядко от смъртта на белите джуджета, тъй като тези масивни звезди са много по-рядко срещани от техните „колеги“ с ниска до средна маса. Това довежда нашия общ общ брой звездни смъртни случаи до около 52 на век или една на всеки 1,9 години.

Кафяви джуджета

Ние обаче не сме взели предвид кафявите джуджета, чиито маси попадат между тези на звездите и планетите. Кафявите джуджета не могат да поддържат дългосрочен ядрен синтез на водород, а могат съвсем за кратко да светят чрез изгаряне на деутерий (изотоп на водорода) или в някои случаи на литий. Това продължава, докато ограниченото звездно „гориво“ свърши и кафявите джуджета в крайна сметка се превърнат в тъмни обекти, изградени от студен газ. Въпреки всичко, това, което им липсва като маса, те компенсират с бройки – нашата Галактика гъмжи от тези обекти и, като вземем предвид техния жизнен цикъл, броят на звездите с тази участ достига от една до три на година.

Дали обаче тези кафяви джуджета някога са били достатъчно „живи“, за да умрат? Това трябва да решат философите.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Нови ревюта

Подобни новини