Космическо изследване показва, че не трябва да използвате смартфона си преди сън

„Казвали ли са ви някога да не се взирате в смартфона си преди лягане? Това е така, защото синята светлина влияе на циркадния ви ритъм – това е естествения ви отговор на промените в дневната светлина.“

се казва в публикация на Европейската космическа агенция (ЕКА) в X (Twitter) от петък

Циркадната светлина и сънят в орбита

Астронавтът на ЕКА Андреас Могенсен в момента провежда изследвания на съня на Международната космическа станция (МКС). Неговата мисия се нарича „Huginn“ и се състои от две изследвания, които целят да разберат повече за циркадната светлина и сънят в орбита.

„Астронавтите на космическата станция правят пълна обиколка на Земята на всеки 90 минути и преживяват 16 залеза и изгрева всеки ден. При тази неземна рутина астронавтите трудно намират естествен дневен ритъм в космоса. Космическата станция следва средното гринуичко време (GMT), което помага за поддържането на постоянен график, заедно с редовни процедури по събуждане и заспиване.“

се казва в прессъобщение на ЕКА, публикувано в четвъртък

Циркадните ритми са естествени физически, психически и поведенчески процеси, които следват 24-часов цикъл и реагират предимно на светлината и тъмнината. Те засягат повечето живи същества, включително животни, растения и микроби.

В Космоса тези ритми се нарушават, което означава, че астронавтите могат да страдат от безсъние и/или непостоянен сън. За да избегне тези тежки последици, Могенсен използва лампа със специална светлина, разработена от SAGA Space Architects. Тя се състои от специализирана лампа, разработена специално, за да поддържа циркадния ритъм на астронавтите в космоса.

Вечер, когато Могенсен иска да заспи, лампата се оцветява в червено точно както при залез. На сутринта тя става синя, за да симулира изгрева на слънцето.

Използване на устройство за проследяване на мозъчната дейност

За целите на изследването на съня в орбита Могенсен използва измервателно устройство, което е поставено в ухото му, което проследява електроенцефалограмата (ЕЕГ) на мозъка му. Изобретението е дело на изследователи от университета в Орхус, Дания, и им позволява да оценяват мозъчната му дейност през цялата нощ.

Изследователите от двете проучвания работят заедно, за да съберат всичките си данни и да разберат по-добре съня в космоса, както и на Земята. Откритията са особено актуални в наши дни, тъй като изследванията показват, че изменението на климата се намесва в режима ни на сън.

Проучване от миналата година установява, че глобалното затопляне кара човечеството да губи съществена част от съня си, а ефектът е по-силен при хората в развиващите се страни.

В различните сезони, демографски групи и различни климатични контексти по-високите външни температури последователно нарушават качеството на съня, като количеството на загубите на сън прогресивно нараства с повишаване на температурите.

Въпреки, че проучванията на EКА не отчитат по-високите температури, резултатите от тях биха могли да предложат съвети и предложения за по-добър сън, които могат да противодействат на загубата на сън, причинена от по-топлия климат. Тъй като проучванията са проведени в екстремни космически условия, те могат да предложат решения за липсата на сън, причинена от екстремни метеорологични явления.