Марсоходът Curiosity търси нови улики за вода на Марс в миналото

Марсоходът Curiosity на NASA започна да изследва нов регион от повърхността на Марс, който може да разкрие повече за това кога течната вода е изчезнала веднъж завинаги от повърхността на планетата. Преди милиарди години Марс е бил много по-влажен и вероятно по-топъл, отколкото е днес. Curiosity получава нов поглед към това по-подобно на Земята минало, докато се придвижва през канала Гедиз Валис. Той представлява криволичеща, подобна на змия характеристика, която поне от космоса изглежда като древна река.

Изследователският екип търси доказателства, които да потвърдят как каналът е издълбан в скалата. Склоновете на канала са достатъчно стръмни, за да се отхвърли предположението, че той е издълбан от вятъра. Основното предположение е, че потоци от отломки (бързи, влажни свлачища) или река, носеща скали и утайки, може да са имали достатъчно енергия, за да издълбаят скалната основа. Учените са нетърпеливи да научат дали материалът е бил транспортиран от потоци от отломки или т. нар. сухи лавини.

От 2014 г. Curiosity се изкачва в подножието на планината Шарп, която се издига на 5 километра над дъното на кратера Гейл. Слоевете в тази ниска част на планината са се формирали в продължение на милиони години в условията на променящия се марсиански климат. Така те предоставят на изследователите начин да анализират как наличието както на вода и химическият състав на марсианската повърхност са се променили с времето.

Ще отнеме месеци, за да се проучи напълно канала. Откритията може да променят представите ни за облика на Марс в миналото.

Например, долната част на тези подножия включва слой, богат на глинести минерали, където в миналото водата е взаимодействала със скалата. Сега марсоходът изследва слой, обогатен със сулфати (солени минерали, които често се образуват, когато водата се изпарява).

След като седиментните слоеве на долната част на планината Шарп са били отложени от вятър и вода, ерозията ги е изтънила, за да разкрие видимите днес слоеве. Едва след тези продължителни процеси, както и интензивно сухи периоди, през които повърхността на планината Шарп е била пясъчна пустиня, каналът Гедиз Валис може би е бил издълбан.

Учените смятат, че камъните и другите отломки, които впоследствие са запълнили канала, идват от върха на планината, където Curiosity никога няма да може да се изкачи. По този начин екипът добива представа за това какви видове вещества може би има там горе.

„Ако каналът или купчината отломки са били образувани от течна вода, това е наистина интересно. Това би означавало, че доста късно в историята на планината Шарп – след дълъг сух период, водата се е възвърнала, и то в голям размер“, каза Ашвин Васавада, изследовател по проекта Curiosity от Лабораторията за реактивни двигатели (JPL) на NASA в Южна Калифорния.

Доказателство за кални пукнатини, солени езера и катаклизмични потоци от отломки

Това обяснение би било в съответствие с едно от най-изненадващите открития, които Curiosity направи. Според него водата изглежда идва и си отива на фази, вместо постепенно да изчезва, докато планетата става все по-суха. Тези цикли могат да се видят като доказателство за кални пукнатини, плитки, солени езера и точно под канала – катаклизмични потоци от отломки, които се натрупват, за да създадат разтегнатия хребет Гедиз Валис.

Curiosity документира канала с 360-градусова черно-бяла панорама от лявата навигационна камера на марсохода. Направено на 3 февруари (4086-ия марсиански ден или сол от мисията), изображението показва тъмния пясък, който изпълва едната страна на канала, и купчината отломки, издигаща се точно зад пясъка. В обратната посока е стръмният склон, който Curiosity изкачи, за да стигне до тази местност.

Марсоходът прави тези панорами със своите навигационни камери в края на всяка обиколка. Сега научният екип разчита още повече на навигационните камери, докато инженерите се опитват да разрешат проблем, който ограничава използването на едно изображение, принадлежащо към цветната Mast Camera или Mastcam.