Нови открития на марсохода Curiosity показват как Червената планета е станала необитаема

Представата на учените за живота на Марс се е променила драстично през последните 100 години на изучаването му. Първоначално се смяташе, че Червената планета е също толкова сурова за живот, колкото Сахара в летен следобед, а след това стана ясно, че биологичният живот, който познаваме на нея не би могъл да съществува поне през последните няколко милиарда години.

Според нови открития на марсохода Curiosity на НАСА преди на Марс може да е имало живот.

Дългогодишните наблюдения на Марс и дистанционните изследвания на неговата геология и почви ни карат да мислим, че преди около 4 млрд. години на тази планета е имало огромен плитък океан, езера, реки и потоци, но след това климатът се е променил драматично и безвъзвратно. Какво се е случвало на планетата и какъв е станал нейният климат – показват пресните открития на „Curiosity“ в района на кратера Гейл, широк 154 километра. Този кратер се е образувал в резултат на удар от метеорит преди 3,5-3,8 милиарда години.

Изследването на скални проби от дъното на кратера с помощта на бордовите инструменти на марсохода (Mars Sample Analysis и Tunable Laser Spectrometer) показва, че кратерът е бил запълнен с вода и поради това в него са се образували минерали, характерни за влажна среда като глини, сулфати и карбонати. От гледна точка на оценката на изменението на климата за най-ценни се смятат карбонатите, образувани от въглерод и кислород. Леките изотопи на атомите бързо се изпаряват в атмосферата, докато тежките остават. Съотношението между едните и другите може да се използва за оценка на климата, включително на температурата, киселинността на водата и състава на водата и атмосферата.

„Изотопните показания на тези карбонати показват екстремни количества изпарения, което предполага, че тези карбонати вероятно са се образували в климат, който е могъл да поддържа течна вода само временно. Нашите проби не предполагат съществуването на древна среда с живот (биосфера) на повърхността на Марс, въпреки че това не изключва възможността за подземна или повърхностна биосфера, която е започнала и приключила преди образуването на тези карбонати.“

казва Дейвид Бърт от НАСА

Състоянията на карбонатите показват, че обитаемата Марс е умирала при два процеса едновременно или поотделно. Първо, планетата е започнала да изпитва периодични интензивни „изблици“ на изпаряване на влага. Второ, водата е започнала да замръзва и заедно с изпарението това е довело до прекомерно повишаване на нейната соленост. В такава среда не би могло да оцелее нищо от познатите ни неща, дори бактериите. Все още има надежда за търсене на живот (поне микробен) под повърхността на Марс в дълбочина, но е малко вероятно човечеството да успее да направи това през следващите 10-15 години.