Първият ядрен космически кораб на НАСА поема към Марс

От години ядреното задвижване заемаше място в категорията на амбициозните космически идеи, които изглеждат впечатляващо на хартия, но винаги остават на няколко крачки от реалността. Сега НАСА обяви, че това ще се промени през 2028 г.. Агенцията планира да изстреля Space Reactor-1 Freedom (SR-1 Freedom) преди края на същата година в рамките на мисия до Марс, наречена Skyfall. НАСА описва този апарат като първия ядрен междупланетен космически кораб.

Мисията ще пренесе три малки хеликоптера, предназначени да изследват потенциални места за кацане на хора върху марсианската повърхност. Въпреки това, най-важният полезен товар може да се окаже самата машина, която движи космическия апарат.

Технологията зад мисията: Ядрено електрическо задвижване

В сърцето на мисията стои делителен реактор, свързан със система за задвижване, наречена ядрено електрическо задвижване. Вместо да разчита на слънчева светлина, реакторът генерира топлина, която се превръща в електричество, а то от своя страна захранва високотехнологични електрически двигатели. В практически план това осигурява на космическия кораб стабилен начин за придвижване в дълбокия космос, без да зависи от огромни слънчеви масиви.

Тази разлика спрямо по-старите ядрени източници в космоса е съществена. Сонди като „Вояджър“ използваха радиоизотопни термоелектрически генератори за захранване на бордови инструменти, но тези системи не задвижват апарата. Ядреното задвижване, от друга страна, е активна задвижваща система, която може да работи независимо от разстоянието до Слънцето. Това я прави особено привлекателна за изследване на външната Слънчева система.

Трите хеликоптера и подготовката за човешко присъствие

Skyfall не е насочена единствено към тестване на задвижването. След пристигането на SR-1 Freedom на Марс, той ще освободи три хеликоптера, моделирани по подобие на Ingenuity. Докато Ingenuity доказа, че контролираният полет на друга планета е възможен, новите хеликоптери имат по-тясна и практична задача:

• Те ще скаутират възможни места за кацане на бъдещи астронавти.
• Използвайки камери и радари, проникващи в почвата, машините ще картографират терена и ще търсят опасности.
• Критична цел е изследването на подповърхностния воден лед — неговия размер, дълбочина и характеристики.

Наличието на воден лед е въпрос на оцеляване за бъдещите колонизатори, тъй като той е свързан с осигуряването на питейна вода, производството на гориво и ежедневните операции. Очаква се апаратът да бъде изстрелян през декември 2028 г. и да пристигне на Марс около година по-късно.

Стратегическото пренареждане на НАСА: Проектът Ignition

Разкриването на Skyfall стана част от по-голям рестарт в приоритетите на агенцията, представен по време на събитието Ignition. Сред най-значимите промени е решението на НАСА да паузира развитието на лунната станция Gateway и да насочи вниманието си към изграждането на постоянен базов лагер на повърхността на Луната. Планът за лунна база включва три фази:

• Първоначална инфраструктура и малки местообитания.
• Разширяване в полупостоянни съоръжения с помощта на международни партньори като Япония, Италия и Канада.
• Постигане на непрекъснато човешко присъствие на Луната.

Администраторът на НАСА, Джаред Айзъкман, подчерта спешността на тези усилия, заявявайки, че успехът или провалът в това съревнование между големите сили ще се измерва в месеци, а не в години.

Бъдещето на МКС и нови научни хоризонти

Агенцията проучва и нов път за живота след Международната космическа станция. Планът предвижда прикрепяне на държавен основен модул към станцията, към който постепенно да се добавят търговски модули, които по-късно могат да се отделят като самостоятелни обекти. Индустриалното запитване за информация по този проект е отворено на 25 март.

Освен Skyfall, НАСА подчерта и други ключови мисии:

• Dragonfly: Ядреният октокоптер към Титан остава в график за изстрелване през 2028 г. и пристигане през 2034 г..
• Розалинд Франклин: НАСА ще достави марсохода на Европейската космическа агенция на Марс през 2028 г..
• Nancy Grace Roman: Космическият телескоп за изследване на тъмната енергия може да бъде изстрелян още тази есен.
• Земни науки: Нова мисия следващата година ще измерва динамиката на бурите в реално време, за да подобри прогнозите за екстремно време с до шест часа.
• Програма CLPS: НАСА планира до 30 роботизирани кацания на Луната до 2027 г., отворени за индустриални и академични партньори.

Защо реакторът променя всичко?

Практическото значение на SR-1 Freedom далеч надхвърля хеликоптерите, които пренася. Ядреното електрическо задвижване може да направи превоза на товари в дълбокия космос много по-ефективен. За мисии към Юпитер или по-далеч тя се превръща в единствения възможен избор за мощни космически кораби.

„Мисията има за цел да установи летателно наследство за ядрен хардуер, да постави регулаторен прецедент и да активира индустриалната база за бъдещи системи“.

В крайна сметка, от SR-1 Freedom се очаква да направи бъдещите ядрени мисии по-лесни за одобряване, изграждане и управление. Това е много по-голяма задача от простото доставяне на три хеликоптера — това е опит за преминаване на границите, които десетилетия наред държаха ядреното задвижване само на чертожната дъска.