Слънчевата сонда Parker на NASA с първо по рода си наблюдение на изхвърляне на коронална маса

Космическият кораб, който „докосва“ Слънцето, откри известна турбуленция и изследователите са развълнувани от това.

От време на време кипящото магнитно поле на Слънцето изхвърля колосални облаци плазма в пространството около себе си. Те се наричат изхвърляния на коронална маса (coronal mass ejections, CMEs). Ако едно такова CME удари Земята, например, резултатът може да бъде грандиозни полярни сияния и също толкова грандиозни прекъсвания на електрическите мрежи и сателитите.

Наскоро слънчевата сонда Parker на NASA успя да надникне за първи път в CME в процес на изхвърляне от Слънцето и това, което се крие вътре, изглежда като една своеобразна съкровищница за физиците, които изследват нашата звезда. Инструментът за откриване на видима светлина, Wide-field Imager for Parker Solar Probe (WISPR) на сондата улови ясни, турбулентни вихри в рамките на CME.

Вихрите са това, което физиците наричат неустойчивост на Келвин-Хелмхолц (Kelvin–Helmholtz instability, KHI). Физиците смятат, че събитията KHI възникват тогава, когато еднa бързо движеща се течност взаимодейства с друга. На Земята KHI се появява в облаци, когато скоростта на вятъра в единия край на облака е различна от тази в другия му край.

Соларните физици заключиха, че KHI съществува в CME, тъй като плазмата в CME се движи в обратна посока на фоновия слънчев вятър. До момента обаче те никога не са разполагали с подходящо оборудване на правилното място, за да наблюдават явлението.

През 2025 г. Parker ще се приближи на разстояние от само 9,5 слънчеви радиуса от повърхността на нашата звезда.

„Турбуленцията, която поражда KHI, играе основна роля в регулирането на динамиката на CME, протичащи през околния слънчев вятър“, каза в изявление Евангелос Паурис, слънчев физик в университета Джордж Мейсън. „Следователно, анализа на турбуленцията е ключов за постигането на по-задълбочено разбиране на еволюцията и кинематиката на CME.“

Слънчевата сонда Parker беше изстреляна на 12 август 2018 г. Оттогава елиптичната орбита на сондата й позволи да навлезе в слънчевата корона по-близо от всякога. Всъщност тя стана първият създаден от човека обект, който навлезе във външната атмосфера на Слънцето – на едва 11,5 слънчеви радиуса от слънчевата повърхност.

Все още слънчевата сонда Parker не е навлязла в крайната си орбита. Сондата многократно прелетя покрай Венера, за да използва гравитацията на планетата с цел да увеличи нейната скорост и да стесни орбитата си около Слънцето. През ноември тази година сондата ще прелети покрай Венера за седми път, „затягайки“ отново орбитата си около Слънцето. Така през 2025 г. тя ще се приближи на разстояние от само 9,5 слънчеви радиуса от повърхността на нашата звезда.