Учените: метеоритни удари може да са създали условия за зараждането на живота на Земята

Ново проучване предполага, че хидротермалните системи, образувани на местата, на които са падали метеорити, може да са осигурили идеална среда за възникването на живот на ранната Земя.

„От научна гледна точка никой не знае как е могло да възникне животът на ранната Земя, на която той не е съществувал.“

каза Шиа Синкемани, водещ автор на обзора, публикуван в Journal of Marine Science and Engineering

Нейната работа, започнала като студентски проект премина през строг процес на рецензиране и се превърна в пълноценна научна публикация. Традиционно за възможни „люлки на живота“ се считат дълбоководните хидротермални извори, където организмите съществуват благодарение на хемосинтезата. В своя анализ обаче Синкемани обръща внимание на по-малко проучените системи, образувани от метеоритни удари.

При сблъсък на голямо небесно тяло с планетата се отделя огромно количество топлина, която разтопява скалата. Охлаждащият се кратер, като се пълни с вода, може да се превърне в гореща, богата на минерали среда, подобна на дълбоководните извори. Такива системи, както показаха изследванията на кратерите Чиксулуб (Мексико), Хаутон (Канада) и езерото Лонар (Индия) са могли да съществуват десетки хиляди години – достатъчно дълго, за да се образуват сложни молекули.

На ранната Земя, подложена на чести метеоритни бомбардировки, подобни среди са били широко разпространени. По този начин катастрофалните събития, унищожаващи живота са могли едновременно да създават условия за неговото ново зараждане.

Това откритие има значение и за търсенето на живот извън Земята. Хидротермална активност е възможна на океанските дъна на ледените луни, като Европа на Юпитер или Енцелад на Сатурн, а подобни ударни системи са могли да съществуват на ранния Марс.

„Може би никога няма да разберем точно как сме възникнали, но можем да направим всичко възможно, за да разберем как се е случило това.“

отбеляза Синкемани