5 хипотези за произхода на Луната

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в цялата Слънчева система. Луната се намира средно на 384 403 км от Земята, като прави една пълна обиколка около нея за 27,3 дни и се връща в изходна позиция за 29,5 дни.

През този период всеки от нас може да види Луната в четири различни форми в зависимост от това какъв процент от нея е осветена от Слънцето. Това са така наречените фази на луната – новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт. Освен това, знаем и че Луната и гравитацията са отговорни за приливите и отливите на океаните. Ако Луната не съществуваше, наклонът на оста на Земята щеше да варира толкова много, че да изпитваме много по-силни климатични промени – липса на сезони, екстремни температури, много повече ледникови периоди.

Знаем всичко това, но как изобщо Луната е попаднала в Слънчевата система?

Кога Луната се е появила?

Луната се формира приблизително преди 4,5 милиарда години – между 30 и 50 милиона години след появата на Слънчевата система. Учени от НАСА успяват да направят тези изчисления благодарение на лунните камъни, взети от астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин по време на мисията „Аполо 11“ през 1969 г.

Как се формира Луната?

Има няколко хипотези за това.

Най-разпространената хипотеза гласи, че протопланетата Тея, която е с размерите на Марс, се е сблъскала със Земята. Отломките и парата, получени от удара, се събират около нашата планета чрез силни гравитационни сили и формират Луната.

Учени от института „Вайцман“ в Израел смятат, че Луната е създадена от множество малки удари между Земята и други тела в Слънчевата система (най-често астероиди). Поради честите сблъсъци в ранните етапи на Слънчевата система, се смята, че така се е образувал диск от отломки около Земята, който по-късно е еволюирал в малка луна. След това още сблъсъци създават още луни и така те се сливат в Луната, която познаваме днес.

Теория на улавянето

Американският астроном Томас Джеферсън Джаксън Сий предлага теорията на улавянето през 1909 г. Според нея Луната е скалисто блуждаещо тяло, което е уловено от гравитационното поле на Земята. Теорията гласи, че Луната се е образувала на друго място в Слънчевата система, но случайно попада „в капан“ на гравитационната сила на Земята, когато е минавала близо до нея. И оттогава Луната е естествен спътник на нашата планета.

Всъщност много учени вярват, че по този начин много планети са уловили своите луни (като например Сатурн и луната Фийби), но не са единодушни по отношение на нашата Луна. Улавянето е почти невъзможно, имайки предвид размерите на Луната и Земята. Освен това, Фийби и други подобни луни имат неправилна форма (и наподобяват повече на астероиди), докато нашата Луна е идеално кръгла.

Теория на деленето

Британският астроном Джодж Хауърд Дарвин, петото дете на Чарлз Дарвин, предлага теорията на деленето на Луната през 1878 г. Теорията гласи, че Луната се е откъснала от Земята, когато се е формирала Слънчевата система, тъй като по това време Земята не е била достатъчно твърда и е обикаляла много по-бързо около Слънцето.

Математиката обаче не подкрепя тази теория. През XX век учените отхвърлят теорията, защото изчисляват, че въртенето на Земята не е било толкова бързо, че да се откъсне цяло парче от нея.

Теория на акрецията

Акреция е процесът на нарастване на масата на едно небесно тяло чрез гравитационното привличане на материя към него. Според тази теория Луната и Земята се образуват по едно и също време. Те са независими една от друга, но се появяват на едно и също място. Има някои доказателства за тази теория, но тя не е напълно приета от учените. Земята е по-плътна от Луната, което вероятно не би било така ако са се образували по едно и също време. Освен това, Луната почти не съдържа желязо (под един процент), а желязото е около 35% от масата на Земята.

Как е изглеждала Луната в началото?

Ако се придържаме към хипотезата на удара на Тея, то най-вероятно Луната в самото начало е била гореща течна сфера, изградена от отломки. Предполага се, че е била покрита с магма, която впоследствие се разтапя, охлажда и образува лунната кора. След като се втърдява напълно, Луната е била засегната от кратера Ейткен. Той се намира от обратната страна на Луната и диаметърът му е около 2500 км.

А какво представляват тъмните петна по Луната?

Тъмните петна се наричат lunar maria – от латински буквално означава „лунни морета“.

Някога астрономите наистина са смятали, че това са морета, но вече е ясно, че това са базалтови равнини, които са се образували от удари на астероиди и активна вулканична дейност. Всъщност тези тъмни петна, които ние виждаме от Земята, са 17% от повърхността на Луната.