Краят на Adblock? Съд застраши блокерите на реклами и самата свобода в интернет

Не ви харесват рекламите? Тогава вие сте нарушител!“ – Германски съд измисли нова твърде странна логика.

В Германия се разгаря спор, който може пряко да засегне милиони интернет потребители. Става дума за блокерите на реклами – добре познати инструменти, които ви дават възможност да премахвате досадните банери, да ускорявате зареждането на сайтовете и да се предпазвате от наблюдение. Федералният върховен съд на Германия постанови съдебно решение, което поставя под въпрос законността на използването им и може да превърне подобни разширения в обект на авторското право.

Ситуацията може да бъде обяснена с проста аналогия. Когато човек отиде да закуси по време на рекламна пауза по телевизията, превърти рекламата в подкаст или изхвърли излишната страница от вестник, никой не смята това за нарушение на закона. Но ако същото нещо се направи в браузъра с помощта на разширение, съдът изведнъж вижда възможно нарушение на авторските права. Според Mozilla този подход застрашава свободата, неприкосновеността на личния живот и сигурността на потребителите.

Проблемът не е само в рекламата. Потребителите често променят начина на показване на страниците в името на удобството: за да подобрят достъпността, да оценят интерфейса, да се предпазят от тракерите и зловредния код или просто да оптимизират работата на компютъра. Браузър, който не позволява манипулиране на изтегления код, би бил изключително опасен инструмент, подчертават експертите.

Правната битка за блокерите на реклами се води в Германия повече от десетилетие. Големият издател Axel Springer съди Eyeo, разработчика на Adblock Plus. Доскоро съдилищата в повечето случаи заставаха на страната на Eyeo: през 2022 г. Апелативният съд в Хамбург постанови, че разширението не нарушава авторските права, а само позволява на потребителите да решават как да се показват страниците.

Само че на 31-ви юли 2025 г. Германският федерален върховен съд частично отмени това решение и върна делото за ново разглеждане. Сега съдът от по-ниска инстанция ще трябва да проучи подробно кои елементи от уеб сайта са модифицирани от блокерите – байткод, обектен код или други части – и дали те попадат под защитата на авторското право. Окончателното съдебно производство може да отнеме още няколко години.

Mozilla изразява надежда, че Германия няма да се превърне във втората страна след Китай, в която блокиращите реклами са много ефективно забранени. В противен случай това не само ще лиши потребителите от контрол върху собственото им онлайн пространство, но и ще създаде опасен прецедент: всички разширения, които подобряват сигурността и неприкосновеността на личния живот, могат да бъдат атакувани. В дългосрочен план това може да задуши иновациите и да промени самата същност на интернет, като го направи по-затворен и по-малко удобен за хората.