Кучетата на Чернобил: Преминават ли през ускорена еволюция?

На 26 април 1986 г. четвърти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил, северна Украйна, експлодира, изхвърляйки огромен облак радиоактивни частици в атмосферата. Четиридесет години по-късно централата и голяма част от околните райони остават необитаеми – поне за хората. Но в десетилетията след катастрофата, животните от всякакъв вид – вълци, коне, птици, насекоми и кучета – процъфтяват в отсъствието на човешка дейност. Смята се, че много от днешните кучета в района са потомци на домашни любимци, изоставени по време на светкавичната евакуация на Припят и околните села.

Днес биолозите разглеждат отблизо тези животни в рамките на Чернобилската забранена зона (CEZ), която по площ е сравнима с националния парк „Йосемити“. Те изследват как десетилетията на излагане на радиация може да са променили геномите на животните и дори, вероятно, да са ускорили тяхната еволюция.

Генетичният отпечатък на радиацията

Учени от Университета на Южна Каролина и Националния институт за изследване на човешкия геном анализираха ДНК на 302 диви кучета, открити в или около забранената зона. Целта бе да разберат по-добре как тези кучешки популации се различават генетично и какво стои в основата на тези промени. Резултатите от тяхното проучване бяха публикувани в списание Science Advances през 2023 г.

Елейн Острандър, експерт по геномика на кучетата и съавтор на изследването, поставя фундаментални въпроси: „Придобили ли са мутации, които им позволяват да живеят и да се размножават успешно в този регион? С какви предизвикателства се сблъскват и как са се справили с тях генетично?“

Идеята, че радиацията може да ускори естествената еволюция, не е нова. Практиката за целенасочено облъчване на семена в открития космос за предизвикване на полезни мутации, например, е утвърден метод за разработване на култури, устойчиви на променящия се климат.

Уроци от жабите и вълците

Учените анализират обитателите на зоната от години, включително бактерии, гризачи и птици. Едно проучване от 2016 г. установи, че източните дървесни жаби (Hyla orientalis), които обикновено са зелени на цвят, в Чернобилската зона са предимно черни. Биолозите теоретизират, че жабите са претърпели полезна мутация в меланина – пигментът, отговорен за цвета на кожата – който помага за разсейването и неутрализирането на част от околната радиация.

Освен това, научен труд от 2026 г. относно вълците в Чернобил докладва за имунно-свързани генетични сигнали. Авторите интерпретират това като възможно доказателство за селекция, свързана с радиацията, която помага на тези хищници да оцеляват в среда с постоянен радиоактивен фон.

Мистерията на кучетата: Еволюция или изолация?

Проучването от 2023 г. установи, че кучетата, живеещи в непосредствена близост до електроцентралата, показват отчетливи генетични разлики от тези, които живеят само на около 15-16 километра в самия град Чернобил. Макар това да изглежда като директно доказателство за ускорена еволюция поради радиация, учените предупреждават, че това е само първата стъпка в доказването на хипотезата.

Тук е важно да бъдем предпазливи. През 2026 г. екологичният учен Джим Смит отбеляза, че кучетата в Чернобил действително са генетично различни, но наличните проучвания все още не доказват категорично, че радиацията е причината за тези разлики. Според него голямата екологична история на Чернобил не е толкова за животни, които „процъфтяват благодарение на радиацията“, а по-скоро за природа, която се завръща просто защото хората са напуснали района.

По-късно изследване от 2024 г., публикувано в списание PLOS One, се опита да стесни кръга на мистерията. Учени от Държавния университет на Северна Каролина и Колумбийския университет разгледаха хромозомното ниво, геномното ниво и дори отделните нуклеотиди на чернобилските кучета. Те търсеха признаци, че повишените нива на мутация движат генетичните разлики, но не успяха да открият такива доказателства.

В търсене на отговори през поколенията

За да установят база за сравнение, екипът сравни генома на кучетата от град Чернобил с кучета от региони в Русия, Полша и други съседни страни. След като установиха, че тези популации са генетично сходни, те използваха кучетата от града като контролна група за своето изследване. Задачата не бе лесна, тъй като от аварията през 1986 г. насам са минали повече от тридесет кучешки поколения.

Матю Брийн, водещ автор на изследването от Северна Каролина, обяснява: „Знаем, че излагането на високи дози радиация може да доведе до нестабилност от хромозомно ниво нагоре. Въпреки че тази популация кучета е на 30 или повече поколения от инцидента през 1986 г., мутациите вероятно все още биха били откриваеми, ако са осигурявали предимство за оцеляване на първите поколения. Но ние не открихме такива доказателства.“

Въпреки липсата на окончателни заключения към момента, проучването от 2023 г. остава модел за бъдещи изследвания върху ефектите на радиацията върху големи бозайници. ДНК на кучетата, скитащи около реактора, предоставя безпрецедентна научна възможност. Чернобил, който по всички закони трябваше да бъде мъртва пустиня, се превърна в уникална лаборатория под открито небе за разбиране на въздействието на радиацията върху естествения ход на живота.