Мачу Пикчу: древна ДНК хвърля нова светлина върху изгубения град на инките

На върха на планините в южните възвишения на Перу се намира чудото на империята на инките от 15-и век – Мачу Пикчу. Днес цитаделата е световна туристическа атракция и икона на предколониалната история на Латинска Америка – но някога е била кралски дворец на император.

Международен екип от изследователи разкри невероятното генетично разнообразие, скрито в древните останки на онези, които някога са наричали Мачу Пикчу свой дом. Откритията са подробно описани в проучване, публикувано в Science Advances.

Загадъчните останки от кралския град

Империята на инките някога е управлявала огромна територия от 2 милиона квадратни километра в спиращата дъха планинска верига на Андите в Южна Америка. Тя е създадена през 1438 г. от първия владетел Пачакути Инка Юпанкуи и достига своя разцвет през 1533 г., преди колонизацията от испанците.

В сърцето на империята се намира столицата Куско, а наблизо е величественият дворец на Пачакути – Мачу Пикчу.

Мачу Пикчу е бил посещаван от кралското семейство и гостите през сухия сезон от май до октомври като място за пиршества, танци, песни и лов. Въпреки че след смъртта си тези елитни инки били погребвани в Куско, дворецът се поддържал целогодишно от няколкостотин слуги, които живеели там. Тези слуги са били погребвани в гробища извън стените на двореца.

След испанската колонизация знанието за Мачу Пикчу е изгубено за западния свят – едва в началото на XX в. то е преоткрито от авантюристи.

През 1912 г. Йейлската научноизследователска експедиция в Перу документира огромен брой от 174 души, погребани на това място. Тези погребения често са били плитки гробове или са били скрити под големи камъни или естествени скални надвеси.

Въпреки че в много от тях липсват погребални принадлежности, при някои хора са открити керамични артефакти, погребани заедно с тях. Те рисуват ярка картина на културното разнообразие, като стиловете са от крайбрежните и северните райони на Перу, както и от планинските райони на Боливия в близост до езерото Титикака.

Това е първото доказателство, че Мачу Пикчу е привличал хора от всички краища на империята на инките. То подсказва, че слугите, които са живели в Мачу Пикчу, са идвали от различни места и са носили керамика от родните си места.

Възможно е обаче артефактите да са попаднали в района и чрез търговия. За да се разбере откъде са дошли тези хора, трябва да се анализира тяхната ДНК.

Нови открития от древни ДНК

Учените извършиха секвениране на древната ДНК от останките на 68 души – 34 погребани в Мачу Пикчу и 34 погребани в Куско. С помощта на въглеродно датиране са идентифицирани останките и се установи, че някои от тези хора са били погребани преди възхода на Пачакути и империята на инките.

След това е направено сравнение на тяхната ДНК с ДНК на коренното население, живеещо днес в Андите (предишни изследвания са установили, че тези генетични линии са продължили да съществуват необезпокоявани през последните 2000 години) – както и с родословия от по-отдалечени региони на Южна Америка.

Струва си да се отбележи, че тези „родословия“ се базират на ДНК и не е задължително да се припокриват с културната идентичност на народите, въпреки че понякога биха могли да се припокрият.

Дали хората, погребани в Мачу Пикчу, са генетично подобни на тези, които са живели в региона преди управлението на Пачакути? Или са били свързани с родове от по-далечни региони?

Ако последното е вярно, можем спокойно да предположим, че те (или техните родители) са дошли в Мачу Пикчу от много далечни земи.

Пътят към живот в робство

От всички ДНК проби, които са анализирани, се установи, че 17 души имат родословие от един от изследваните далечни източници (оцветени на картата по-горе). Те включват всички региони на перуанското крайбрежие и планините, както и амазонските региони на Перу, Еквадор и Колумбия.

Само седем от погребаните лица имат родословие, което може да се свърже с обширните южни планински райони на Перу, където се намират Мачу Пикчу и Куско. Въпреки това не можем да потвърдим, че те са били местни жители на самия Мачу Пикчу.

Останалите 13 лица са със смесени предци, включително от далечни страни като Бразилия и Парагвай. Възможно е те да са потомци на хора от други земи, които са се срещнали в Мачу Пикчу – или да са свързани с все още неизвестни южноамерикански родове.

Що се отнася до близките семейни връзки, открита е само една двойка: майка и дъщеря.

За отбелязване е, че всички лица са погребани съвместно в големите гробища, независимо от произхода им. Това би могло да означава, че те са били считани за равни по статут един на друг, което от своя страна предполага, че са родени другаде и са пристигнали в Мачу Пикчу самостоятелно, като от време на време са създавали връзки и са имали деца.

Вероятно тези хора са били от класа на „избраните жени“, наречени аклакона, и от подобна класа на мъжете, наречени янакона. Хората от тези групи са били подбирани от домовете си на млада възраст и трайно назначавани на държавна, аристократична или религиозна служба.

След като пристигат в Мачу Пикчу, те прекарват остатъка от живота си в служба на кралското имение.

Въпреки че не знаем доколко (ако изобщо) тези хора са били принуждавани да отидат в Мачу Пикчу, анализите на костите показват, че са живели комфортно. Много от тях са доживели до дълбока старост и не са показали признаци на недохранване, болести или наранявания от военни действия или тежък труд.

Гореща зона на разнообразието

Важно е да се отбележи, че намерените човешки останки от времето преди империята на инките не се отличават с високо ниво на разнообразие. Това подсказва, че именно създаването на империята на инките е довело хора от далечни краища до Мачу Пикчу.

Освен това изследването на индивидите от Куско показва по-малко разнообразие, отколкото в Мачу Пикчу, но повече, отколкото в други регионални обекти. Това вероятно се дължи на факта, че обширната високопланинска област е имала дълга история на взаимодействия между различните народи преди възхода на империята на инките.

Новите открития рисуват завладяваща картина на Мачу Пикчу като истинска гореща зона на разнообразието в рамките на империята на инките – отличавайки го като богат в културно отношение център в древния пейзаж.