Мегацунами в Гренландия: девет дни, които разтърсиха света

Едно мощно природно явление остави следи не само на Земята, но и в науката.

През месец септември миналата година масивно срутване на ледени и скални маси в източната част на Гренландия предизвика опустошително мегацунами. Първоначалните вълни достигнаха височина до 200 метра и се разбиха в скалите на фиорда Диксън, след което се втурнаха в открито море, разрушавайки всичко по пътя си. Дори за този застрашен от свлачища регион инцидентът е шокиращ по своята скорост и сила.

Но още по-изненадващо бе това, което последва след свлачището. В продължение на девет дни след бедствието учените регистрираха монотонен тътен, толкова силен, че бе уловен от сеизмографите по целия свят. Това явление озадачава изследователите, тъй като военните, които инспектирали мястото, не открили видими признаци на активни промени.

Срутването става на 16-ти септември 2023 г., в 11:35 ч. местно време. Огромен клин от лед и скали с обем около 25 милиона кубични метра се е срутил във фиорда със скорост над 160 километра в час. Този поток „удря водата като юмрук“, създавайки мегацунами с вълни с височина до 110 метра. Вълните отмиха древни инуитски археологически обекти, ловни постройки от XX в. и частично заляха научни и военни съоръжения на остров Ела, на 72 км от епицентъра. Въпреки огромните щети и материални загуби, жертви няма.

Срутването е последвано от поредица сеизмични събития и най-изненадващото е, че нискочестотният тътен продължава девет дни. Първоначално учените предположили, че то може да е причинено от магматична активност, движение на ледници или дори някаква подземна дейност. Нито една от хипотезите обаче не се потвърди.

Изследователи от 15 държави обединиха усилията си, за да разберат естеството на това необичайно явление. Датските военни предоставиха данни от високоточно сонарно сканиране на дъното на фиорда, което позволи на учените да пресъздадат модел на случилото се. Според резултатите от моделирането мегацунамито е предизвикало т.нар. стояща вълна – сеизмична вълна, която е могла да задържи енергията си в тясното пространство на фиорда. Тази вълна е осцилирала с честота 10,88 милихерца, което е създало непрекъснато бучене, регистрирано от сеизмографите по света.

Въпреки че три дни след срутването височината на стоящата вълна е намаляла до няколко сантиметра, което я прави невидима за наблюдателите, тя продължава да генерира сеизмични вибрации. Това обяснява защо датските военни не са регистрирали никакви визуални промени, въпреки че сеизмографите все още са отчитали странни колебания.

Изследователите отбелязват, че явлението е причинено от глобалното затопляне, което е довело до постепенното топене на ледниците и отслабването на ледените маси. Този случай служи като напомняне, че изменението на климата може да има неочаквани и понякога катастрофални последици.

Такива мегацунами са рядкост, но представляват огромна опасност поради разрушителната си сила и непредсказуемост. Експертите предупреждават, че с повишаването на температурите и по-бързото топене на ледниците подобни събития могат да се повторят и в други части на света, където ледниците съседстват с големи водни басейни. Учените продължават наблюденията си, за да предвидят евентуални подобни бедствия в бъдеще.