Метеорит от Луната потвърди теорията за дългосрочен активен вулканизъм на спътника

Метеорит на възраст над два милиарда години, открит в Африка през 2023 г., се оказа фрагмент от вулканични скали от Луната. Съставът му показва, че вулканичната активност на Луната е продължила от времето на формирането на спътника поне до появата на тези скали, въпреки че преди се е смятало, че вулканичността е престанала много по-рано. Това от своя страна показва наличието на процеси на Луната, които биха могли да подкрепят вулканизма, потенциално до наши дни. Това беше съобщено на конференцията „Голдшмит“.

Как е определена активността на лунните вулкани от метеорит на Земята?

Учените са изследвали 311-грамовия метеорит NWA 16286, който е открит в северозападна Африка. Възрастта му е определена от съдържанието на изотопи на олово като 2,35 милиарда години, тоест той е най-младият от лунните метеорити. Същевременно, времето за образуването му попада в период от геоложката история на Луната, за който се знае малко. Метеоритът е едновременно по-млад от пробите, доставени от мисиите Apollo и Chang’e 6, и по-стар от скалните проби, получени от мисията Chang’e 5, които са се образували сравнително наскоро.

Докато изучавали метеорита, учените открили кристали от минерала оливин, който образува един от видовете лунни вулканични базалти. Те открили необичайно високо съотношение на уран към олово в него, което би могло да помогне на учените да определят мястото на произход на метеорита и условията, при които се е образувала тази скала. Сега обаче учените предполагат, че вулканичната активност на Луната е била подкрепена от радиоактивни елементи, чиито разпад е нагрял вътрешността на Луната.

Какво знаят учените за миналото на Луната

Алтернативно обяснение за запазването на вулканизма на Луната е участието на удари на астероиди в този процес, всеки от които е нагрявал повърхността на спътника.

Ударите на метеорити върху древната Луна биха могли да доведат до появата на намагнитени скали върху нея, въпреки че спътникът няма собствено магнитно поле.

Геоложката история и повърхностните свойства на видимата и далечната страна също са много различни. Така че невидимата ѝ страна се оказа по-суха и по-студена от страната, обърната към Земята.