Могат ли хората да изместят планетата? Язовирите вече са го направили

Свикнали сме да мислим за човешкото въздействие върху планетата в категории, които могат да се видят или пипнат: изсечени гори, комини, пластмаса в океана. Но какво да кажем, ако нашите най-амбициозни инженерни проекти оказват въздействие на ниво, което изглежда почти фантастично – върху самото въртене на Земята? Едно скорошно проучване повдига завесата над този изненадващ факт: нашите язовири, тези символи на прогреса и контрола над природните стихии, буквално са довели до леко „наклоняване“ на планетата.

Тук не става въпрос за метафора. Става дума за физика.

Защо Земята въобще може да се наклони?

За да разберем как е възможно това, трябва да си спомним, че нашата планета не е монолитна скална топка. Под твърдата кора, по която ходим, се намира вискозна, разтопена мантия. Представете си топка, покрита с тънка, леко подвижна „кожа“. Сега добавете малка, но осезаема тежест от едната страна на тази кожа. Какво се случва, докато тя се върти? Системата ще се опита да се балансира и точката, в която сте добавили тежестта, ще се придвижи леко към екватора. Оста на въртене ще остане на мястото си, но самата „кожа“ – земната кора – ще се премести леко спрямо нея.

Това явление геолозите наричат „истинско блуждаене на полюсите“. Важно е да се разбере: това не означава, че Земята се мята в пространството. То означава, че географските точки, които наричаме Северен и Южен полюс, започват да „пътуват“ по повърхността. А причината за това пътуване е всяко мащабно преразпределение на масата – било то нарастването на древните ледници или, както се оказва, човешката дейност.

Детективска история под формата на числа: как сме го направили

Именно тази комбинация решават да проверят учените, ръководени от Наташа Валенчич от Харвардския университет. Работата им, публикувана в Geophysical Research Letters, прилича на геофизично разследване. Те са събрали данни за близо 7000 язовира, построени в целия свят от 1835 г. насам, и са изчислили какъв колосален обем вода – достатъчен, за да запълни два пъти Големия каньон – човечеството е преместило от океаните на сушата, като я е затворило във водохранилища.

Резултатите са поразителни. За по-малко от два века тази дейност е изместила полюсите с около 1 метър.

Освен това изместването не е било равномерно. То е протекло на два етапа, които съвсем точно отразяват историята на световната индустриализация:

• От 1835 г. до 1954 г. основният център на строителството на язовири е бил в Северна Америка и Европа. Концентрираната в тези региони водна маса „придърпва“ Северния полюс към себе си, измествайки го с около 20 см към Сибир и Китай.
• След 1954 г. щафетата е поета от развиващите се страни в Азия и Африка. Новите гигантски водохранилища са променили вектора на силата и полюсът се е „завъртял“, като този път се е преместил с 57 см в обратна посока – към западната част на Северна Америка.

Оказва се, че колебанията на нашата планета, подобно на годишните пръстени на дървото, записват историята на технологичното ни развитие.

Един метър – много ли е или малко? Основният извод от проучването

Да се успокоим: изместването на полюса с един метър няма да предизвика нов ледников период и няма да влоши климата. В мащаба на планетата това е съвсем малко. Тогава защо това изобщо има някакво значение?

Защото това изследване е блестящо доказателство за концепцията. То показва, че можем не само теоретично да моделираме, но и реално да измерим въздействието на човешката дейност върху геофизиката на цялата планета. Ако можем да открием подобен относително малък ефект от язовирите, значи математическите и компютърните ни модели са верни.

И тук идва най-важното. Водата, задържана в язовирите, е капка в океана в сравнение с масата, която сега се освобождава при топенето на ледовете в Гренландия и Антарктида. Всяка година гигатони лед се превръщат във вода и се преразпределят в световния океан. Този процес на преразпределение на масата е с порядък по-мощен от всички наши строежи на язовири, взети заедно. Изследването на Валенсик ни дава калибриран инструмент, който ще ни помогне по-точно да прогнозираме как топенето на ледовете ще се отрази на въртенето на Земята и, което е по-важно, на морското равнище в различните точки на планетата.

Още нещо за морското равнище. Проучването разкрива още един любопитен факт: чрез задържане на вода на сушата ние изкуствено сме намалили покачването на световния океан през 20-ти век с около една четвърт от наблюдаваното покачване. Това не означава, че сме решили проблема – само сме създали една илюзия и сме отложили неизбежното. По-важното е, че морското равнище не се покачва равномерно, като във ваната. Гравитационното привличане на гигантските маси вода във водохранилищата (или, обратно, отслабването му при топенето на ледниците) локално променя „топографията“ на океана.

Заключение

Историята с язовирите не е поредният повод за паника. Тя е повод за дълбок размисъл. Тя показва, че живеем в епоха, в която кумулативната дейност на човечеството се е превърнала в сила от геоложки мащаб. Действията ни, дори тези, насочени към съзидание, оставят следи не само върху ландшафта, но и във фундаменталните параметри на планетата.

Научихме се да преместваме реките. Оказва се, че по този начин неволно сме преместили целия свят. И разбирането на това е първата стъпка към едно по-осъзнато и отговорно бъдеще.