Може ли да бъде възкресен един неандерталец? Ние носим в себе си ДНК на изчезналите хора, но да ги върнем към живот е научна утопия и етичен кошмар

Къде преминава червената линия на съвременната биотехнология за възраждане на видовете?

Когато през 2010 г. генетиците за първи път разчитат пълния геном на неандерталеца, те установяват, че древните хора не са изчезнали безследно – част от тяхното наследство все още присъства в нашите тела. Оказва се, че предците на Хомо сапиенс не просто са съседствали с неандерталците, но и са влезли в роднински отношения с тях. При съвременните жители на Евразия до четири процента от ДНК съвпада с генетичния код на праисторическите им роднини. Това откритие променя представите за миналото на човечеството и дава началото на въпрос, който е актуален и до днес: способен ли е човекът да върне изчезналите видове?

Професор Джордж Чърч от Харвардския университет е един от първите, които сериозно разглеждат тази възможност. Той твърди, че е възможно да се сглоби пълният геном на неандерталеца от хиляди малки фрагменти и да се възпроизведе в човешка стволова клетка. Раждането на такова същество би изисквало сурогатна майка, готова да износи ембриона. Няколко години по-късно компанията Colossal Biosciences, основана от Чърч, демонстрира реални постижения: специалистите клонираха древен вълк, генетично модифицираха вълнисти мишки и започнаха да възстановяват додо. Следващата стъпка е обявена за възстановяването на мамута.

Възкресяването на неандерталеца обаче, за разлика от тези проекти, остава непостижима задача. Дори най-смелите изследователи признават, че подобна работа ще изисква не само технологии, които все още не съществуват, но и решаването на етични проблеми, за които човечеството не е готово.

От техническа гледна точка всичко се крепи на несъвместимостта на биологичните системи. Няма да е възможно да се прехвърли древен геном в човешка яйцеклетка – имунната реакция на майчиния организъм ще отхвърли ембриона. Изследванията показват, че при опитите за кръстосване дори при древните хора е имало чести спонтанни аборти поради несъвместимостта на кръвните протеини. Съвременните мъже са напълно лишени от неандерталски участъци в Y-хромозомата, което вероятно се дължи на имунния конфликт между ембриона и майката. Така че дори учените да успеят да вмъкнат в клетката изгубените участъци от ДНК, подбирани от природата в продължение на десетки хиляди години, резултатът би бил непредсказуем и най-вероятно нежизнеспособен.

Алтернатива би било клонирането, но за това е необходима жива клетка на древен човек, а такива образци не са оцелели. Неандерталците са изчезнали преди повече от тридесет хиляди години и всичко, с което разполагат изследователите, са костни фрагменти с части от генетичен материал. Съвременните техники за редактиране, като CRISPR, позволяват да се правят точкови промени в генома, които го доближават до древния тип, но не пресъздават цялата структура. Colossal използва подобен подход, когато променя няколко гена при сивите вълци, за да приличат на изчезналите си предци. Тези животни обаче си остават представители на съвременните видове, само че със заимствани черти.

Освен това CRISPR все още е несъвършен. Грешките при редактирането се случват често, а броят на възможните промени е ограничен до десетки, докато за създаването на неандерталец ще са необходими хиляди. Учените възлагат надежди на по-прецизна технология – селективно редактиране, при което могат да се променят отделните нуклеотиди. Тя прави процеса по-бърз и по-безопасен, но дори с нейна помощ създаването на пълноценен ембрион все още е невъзможно.

Дори хипотетично да си представим, че след двадесет години ще е възможно да отгледаме дете с напълно неандерталски геном, остава въпросът – струва ли си? Повечето антрополози смятат подобни експерименти за морално неприемливи. Създаването на разумно същество без право на избор и подлагането му на непроверени процедури е акт, който нарушава основните етични норми. Освен това не съществуват безопасни начини за намеса в човешките ембриони: експериментите с модифициране на генома носят риск от генетични дефекти и непредвидими последици за бъдещия организъм.

Но дори и в случай на успех, съществува и друг, не по-малко важен въпрос: как би могло да се справи такова същество сред съвременните хора? Изолирано от собствения си вид, то би било напълно самотно – без културни традиции, общуване със себеподобните си и разбиране за света, към който принадлежи. Учените не изключват, че подобен експеримент би завършил със социална катастрофа за самия възкръснал индивид. Историята ясно показва, че човечеството невинаги е способно да проявява уважение към онези, които смята за различни от себе си.

Дори да оставим настрана моралните аргументи, практичността на подобен ход е под въпрос. Околната среда се е променила толкова много, че никакво наблюдение на новия неандерталец не би дало представа за живота на неговите предци. Той би живял в условия, които нямат нищо общо с ледниковите пейзажи на Европа, би се хранил с различна храна и би се сблъскал с различни болести. Следователно всякакви заключения за поведението, езика или мисленето не биха имали надеждна научна стойност.

Дори да се опитаме да научим такъв човек на съвременен език, това не би ни казало нищо за собствената му реч. Това е сравнимо с реконструирането на древен музикален инструмент, без да знаем каква музика е звучала на него. Освен това неандерталците не са представлявали една популация, а много групи с различни обичаи, вкусове, а вероятно и езици. Един клониран индивид не би могъл да отрази цялото това разнообразие.

Остава и правният аспект. Редактирането на човешки ембриони е строго забранено в Европа и Съединените щати, но има страни по света, в които такива закони не съществуват. Теоретично е достатъчно някой богат ентусиаст да отвори лаборатория в слабо регулиран регион, за да проведе рискования експеримент. И макар че големите биотехнологични компании, включително Colossal Biosciences, се отказват от идеята да възкресяват хора, няма гаранция, че някой по-малко отговорен човек няма да се възползва от правния вакуум.

Ето защо биоетиците настояват, че трябва да започнем да обсъждаме възможните последици още сега, докато подобни проекти остават теоретични. В края на краищата, ако целта на науката е да разбере миналото, стойността не е в експериментирането с изкуствени същества, а в намирането на добре запазени останки. Проучването на такива находки вече е донесло богата информация: тялото на ледената мумия Еци даде възможност да се разбере за хранителния му режим, облеклото и татуировките, а останките на хората от блатата на Северна Европа разкриха подробности за техния живот и ритуали.

Ако може да се открие неандерталец във вечната замръзналост или в среда, лишена от кислород, тези останки ще дадат несравнимо повече знания за миналото от всеки лабораторен клонинг. Може би именно в дълбините на древните пластове, а не в стерилните инкубатори, се крие истинският ключ към разбирането на това кои са били нашите изчезнали роднини.