Мозъкът в капана на микропластмасата: как невидимите частици проникват в светая светих

Полистиренът е намерил начин да заблуди имунната ни система.

Пластмасата е дотолкова навлязла в ежедневието ни, че сме спрели да я забелязваме. Всяка сутрин обичайно варим кафе в пластмасова кафеварка или хвърляме капсула в кафемашината, мием се с шампоан от пластмасова бутилка, наливаме сок и мляко от пластмасови бутилки, затопляме храна в пластмасови съдове. Вече не можем да си представим съвременния живот без този материал.

Замърсяването на водните басейни и океаните представлява сериозна заплаха. Пластмасата постепенно се разпада на малки частици, които се поглъщат от морските обитатели. Малките токсични фрагменти с размер на сусамово семе се поглъщат от планктона, с който се хранят по-големите морски животни. Така замърсяването се придвижва нагоре по хранителната верига във водната екосистема и в крайна сметка пластмасата се оказва на трапезата на любителите на морска храна по целия свят. Заедно с другите източници на микропластмаса, ние вдишваме и поглъщаме тези частици много по-често, отколкото може да си представим.

Учените за първи път успяха да проследят в реално време как малките пластмасови частици проникват през кръвно-мозъчната бариера и се натрупват в имунните клетки в мозъка. За целта те са използвали двуфотонна микроскопия, която дава възможност да се наблюдават промените в органичните структури с висока разделителна способност.

По време на експеримента мишките пиели вода със светещи частици полистирен – тази пластмаса широко се използва за производството на играчки, домакински уреди и опаковки. Само след два часа и половина частиците се носели по кръвоносните съдове на мозъка, наподобявайки малки комети с опашки. Противно на очакванията на учените, микропластмасата не се разпръснала из целия мозък, а се събрала в определени клетки.

Когато изследователите проучили по-подробно тези клетки, се оказало, че те са част от имунната система. Обикновено тези клетки успешно поглъщат и усвояват чуждите вещества – бактерии и вируси. Но при микропластмасата всичко се обърквало: клетките, които я абсорбират, набъбват и се деформират, превръщайки се в продълговати образувания.

Променените клетки започват да се натрупват в кръвоносните съдове и да създават блокажи. Особено опасни се оказват струпванията между дълбоките части на мозъка и кората – тази магистрала отговаря за движението, ученето и паметта. Мишките, получили доза микропластмаса, изпитвали затруднения да тичат из тестовата площадка и не можели да се задържат върху специалните лостопве. Те също така не запомнят добре местоположението на предметите.

Обнадеждаващо е, че след един месец повечето от когнитивните нарушения изчезват. Въпреки това учените все още не разбират по какъв начин точно мозъкът се освобождава от микропластмасата. Остава загадка и дали временното задръстване може да доведе до дългосрочни здравословни проблеми.

Неотдавнашни проучвания установиха тревожна връзка между микропластмасата и нарушенията на репродуктивната система. Оказа се, че частиците са изключително опасни за кръвоносните съдове. През 2024 г. учени изследват пациенти със съдови заболявания и установяват, че запушванията им се състоят от микропластмасови частици, смесени с мъртви клетки. Замърсените с микропластмаса клетки се натрупват в мастните тъкани, предизвиквайки възпаление и увеличавайки вероятността от инфаркт и инсулт.

Дори мозъкът, който е защитен от кръвно-мозъчната бариера, не може да устои на токсините. Тъй като микропластмасовите частици проникват в мозъчната тъкан и предизвикват слепване на определени протеини, това може да предизвика или влоши невродегенеративни заболявания като Паркинсон. Микропластмасата се свързва и с тревожността и депресията, въпреки че механизмът на тази връзка все още не е изяснен.

Микропластмасата може да се открие навсякъде: тя витае във въздуха, плува във водата и се приема с храната. Част от нея е открита дори в девствения лед на Антарктида – континент, на който почти няма хора. При хората микропластмасата се установява в черния дроб, бъбреците, кръвта и репродуктивните клетки. Тя нарушава нормалната функция на клетките, предизвиквайки възпаления и хормонални смущения. При някои хора наличието ѝ увеличава риска от сърдечен удар, неврологични проблеми и инсулт.

Неотдавна учени изследваха проби от мозъчна тъкан на починали хора и откриха там големи количества микропластмаса, особено около кръвоносните съдове. Какъв друг проблем може да възникне? Най вече в медицинските изделия, изработени от пластмаса – когато се износят, те могат директно да отделят частици в кръвообращението на пациентите. Въпреки че резултатите от експериментите върху мишки не могат да бъдат автоматично пренесени върху хора поради разликата в размера на съдовете, те ясно показват, че проблемът трябва да бъде проучен допълнително.

Пластмасата започва да се произвежда масово едва през 50-те години на ХХ век, след Втората световна война. По време на войната материалът е използван за създаване на леки и издръжливи радари, радиоустройства, боеприпаси и медицински инструменти за еднократна употреба. След това той постепенно навлиза в ежедневието.

До 2015 г. човечеството е произвело около 6,3 милиарда метрични тона пластмасови отпадъци, от които само девет процента са били рециклирани. Прогнозите са, че до 2050 г. количеството на отпадъците ще се удвои. Пластмасите се произвеждат от синтетични молекули, които най-често се получават от изкопаеми горива, така че почти не се разграждат в природата. Независимо колко усилено човечеството се опитва да въведе рециклиране и да създаде биоразградими алтернативи, повечето пластмасови продукти все още се озовават на сметищата или в околната среда.

Преди около десет години много държави забраниха използването на пластмасови микрогранули в ексфолиантите за лице, пастите за зъби и почистващите препарати за ръце. Тогава учените започнаха активно да изследват как микропластмасата влияе на човешкото здраве. Следва да се проучи и как тя влияе на мозъка, за да се подобрят медицинските изделия – например да се заменят пластмасовите корпуси с други биосъвместими материали.

Спешно е необходимо да се инвестира в изследвания, за да се разберат напълно рисковете от микропластмасите в човешката кръв. Ако медицинските изделия не бъдат усъвършенствани при това бързо и задълбочено, те трайно ще застрашат здравето на пациентите. Междувременно лекарите препоръчват да се ограничи контактът с пластмаса, когато това е възможно, и да се внимава повече за опаковките на хранителните продукти и предметите от бита.