Мозъкът като радиоприемник: защо хората с шизофрения чуват гласове?

Един от симптомите на шизофренията са слуховите халюцинации – пациентите съобщават, че чуват гласовете на „невидими“ хора в главите си. Освен това някои хора с шизофрения изпитват затруднения да разграничат „гласовете“ в главите си от собствените си мисли, което ги кара да мислят, че мислите им се изразяват от невидим човек. Доскоро учените не познаваха естеството на тези халюцинации, което затрудняваше лечението им. Сега изглежда, че група китайски изследователи са успели да намерят отговор на този въпрос. Това откритие може да се окаже повратна точка за учените, работещи върху лечението на слуховите халюцинации.

По какъв начин хората различават собствения си глас от чуждия

Според предишни проучвания проблемът със звуковите халюцинации може да е свързан с определен мозъчен сигнал, наречен Corollary discharge. При здравите хора този сигнал им дава възможност да различават звуците, издавани от собствения им глас, от гласовете на другите. Може би поради тази причина, когато чуете гласа си на запис, той изглежда силно изкривен и изобщо не прилича на това, което чувате в реалния живот. Това означава, че мозъкът донякъде изкривява възприемането на собствения ви глас.

При повечето хора с шизофрения обаче този сигнал обикновено не работи. Но авторите на новото изследване не са съгласни с подобни заключения. Факт е, че липсата на потискане сама по себе си не може да предизвика появата на халюцинаторни симптоми.

За да разберат какво всъщност причинява халюцинациите, учени от Шанхайския университет „Дзяотун“ са изследвали мозъците на 20 пациенти с шизофрения, които са се оплаквали от слухови халюцинации, както и мозъците на други 20 пациенти с шизофрения, които не са имали слухови халюцинации. В качеството на контролна група авторите са включили в изследването и хора, които не са имали шизофрения.

Защо се появяват слуховите халюцинации

Изследователите първо са сравнявали мозъчната активност на всички участници въз основа на данните, получени с помощта на електроенцефалограма. След това на доброволците от трите групи е дадена за слушане предварително записана сричка. Това позволило на екипа да открие разликите в мозъчната активност, които може да са причина за слуховите халюцинации.

Както съобщават авторите на статията в изследването, публикувано в списание PLOS Biology, и при двете групи хора с шизофрения учените са установили относително ниска активност на споменатия по-горе сигнал. Това действително опровергава теорията, че този сигнал е причина за слуховите халюцинации. Но защо тогава те изобщо се появяват?

По време на проучването учените установяват, че само пациентите, които чуват гласове, имат свръхактивно еферентно копие или т.нар. двигателен сигнал. Както обясняват изследователите, когато човек иска да говори, двигателната система генерира точен сигнал и го изпраща към слуховата система. Благодарение на това човек може да предвиди звука с голяма точност, преди да го произнесе.

Поради свръхактивността на този сигнал при някои хора с шизофрения се „възпроизвежда“ не звукът, който човекът се готви да произнесе, а някакво случайно вътрешно „мозъчно бърборене“. Това е така, защото неконтролираният съпътстващ сигнал интерпретира погрешно нервната активност.

Казано по-просто, този сигнал, въздействащ върху слуховата система „озвучава“ собствените мисли на лицето, което води до халюцинация. В същото време, поради потиснатия сигнала, лицето не различава собствения си глас от чуждия. Това означава, че комбинацията от двата фактора предизвиква реалистични халюцинации.

Слуховите халюцинации могат да бъдат лекувани

Въпреки че халюцинациите се наричат „слухови халюцинации“, те всъщност не се причиняват от слуховата система. От гореизложеното следва, че промените, които учените са установили в мозъка на хора с шизофрения и слухови халюцинации, размиват границата между вътрешната и външната реалност. Хората с това състояние просто не различават външните гласове от собствените си мисли.

Проблемът възниква в мрежовите връзки от моторната към слуховата област. Поради това лечението, ориентирано към слуховата система, може да се окаже неефективно. Ако учените са прави в тези открития, може да е възможно да се премахнат слуховите халюцинации чрез потискане на сигнализацията на въпросния сигнал, например с лекарства. Ето защо изследователите се надяват, че новият поглед върху механизмите, които са в основата на слуховите халюцинации, ще даде възможност за разработване на нови, по-ефективни лечения.

В крайна сметка трябва да се отбележи, че учените все още не познават напълно дори причините за самата шизофрения. Така например редица изследвания показват, че рискът от развитие на това заболяване е повишен при хора, които в детството си са били ухапани от котка, колкото и странно да звучи това, но натрупаната статистика посочва, че това може да е една от причините. Но мнението, че недостигът на витамини причинява шизофрения, се оказа погрешно. Всъщност недостигът на витамини причинява друго заболяване със сходни симптоми.

Що се отнася до котките, проучване, в което авторите не са открили значима връзка между притежаването на котка преди 13-годишна възраст и психичните заболявания в по-напреднала възраст. Тази връзка обаче е установена при притежаването на котка на възраст между 9 и 12 години. От това можем да предположим, че само на определена възраст хората са уязвими. Но резултатите от това проучване са твърде противоречиви и явно трябва да се приемат със много скептицизъм.