Мълчанието на Вселената не смущава учените: 97% вярват в съществуването на извънземен живот

Как научната общност оценява шансовете за откриване на братя по разум?

За първи път научната общност се изказа ясно по въпроса дали си струва да се търси живот извън Земята. В неотдавнашна публикация в списание Nature Astronomy учените постигнаха консенсус по един от основните въпроси на съвременната наука.

В периода между февруари и юни 2024 г. авторите са изпратили въпросници както на астробиолози – специалисти по извънземен живот, така и на експерти от други области. В проучването са участвали 521 астробиолози и 534 представители на сродни научни дисциплини, включително биолози и физици. Този широк обхват осигури най-изчерпателната картина на научното мнение до момента.

Данните от проучването говорят сами за себе си: 86,6% от астробиолозите признават голямата вероятност някъде във Вселената да съществуват поне най-прости форми на живот, а само 2% напълно отричат тази възможност. Анкетираните имаха възможност да изберат неутрален отговор, ако смятат, че другите варианти са неуместни. Но само 12% са били по-предпазливи.

Сред специалистите от други области резултатите са още по-оптимистични – 88,4% от тях са съгласни, че някъде в далечните светове може да съществуват примитивни извънземни.

Когато обаче става въпрос за по-сложни форми на живот, нивата на доверие спадат, но все още са впечатляващи и сред двете групи. 67,4% от всички анкетирани подкрепят съществуването на сложни организми, докато 58,2% допускат наличието на интелигентен живот.

Дори по въпроса за съществуването на интелигентни цивилизации само 10,2% от астробиолозите не са съгласни с него. Останалите или са подкрепили хипотезата, или не са дали категоричен отговор. Разпределението е особено показателно в контекста на традиционния научен скептицизъм. Обикновено учените стигат до консенсус само когато има преки доказателства. В този случай обаче везните са наклонени от множеството косвени доказателства и теоретични предположения. По-конкретно, проучванията през изминалите няколко години показаха, че благоприятните условия са много по-често срещани, отколкото се смяташе досега.

Дори в нашата Слънчева система има няколко подходящи места. Дълбоки океани от течна вода се простират под леда на спътниците на Юпитер и Сатурн Европа и Енцелад. А на Марс подходящи за микробен живот области могат да се намират само на няколко километра под повърхността, защитени от радиацията благодарение на почвата. Преди милиарди години тази планета се е различавала много от днешната пустиня – по повърхността ѝ са течали пълноводни реки, които са се вливали в големи езера. Ако органичните съединения могат да се образуват при такива условия, то това трябва да се е случило на безброй планети в други звездни системи.

А самият факт, че животът се е зародил на Земята, е силен аргумент в полза на появата му на други места. Въпреки че механизмът на превръщането на неживата материя в жива не е напълно изяснен, учените не виждат причина да смятат, че за това са необходими някакви уникални условия. И дори вероятността за спонтанен произход на органични вещества да е пренебрежимо малка, тя със сигурност не е нулева.

Математическите изчисления също са обнадеждаващи. При наличието на повече от 100 милиарда галактики и приблизително 100 милиарда милиарда милиарда планети и спътници с потенциално подходящи условия дори една нищожна вероятност за живот (едно на милиард милиарда милиарда) прави съществуването му статистически вероятно. Авторите на изследването предполагат, че именно затова и оптимистите, и песимистите е трябвало да изберат опциите „съгласен“ или „напълно съгласен“, с изключение на най-крайните скептици.

При анализа на резултатите изследователите предлагат алтернативен подход към пресмятанията. Ако се изключат 60-те неутрални гласа, разглеждайки ги като упражнение по научна предпазливост, нивото на съгласие достига 97,8% сред останалите 461 участници.

Неутралната позиция в науката често се избира като най-безопасния път. Още през 1975 г. геофизикът Едуард Булард забелязва, че научните изследователи са склонни да проявяват по-скоро несигурност, отколкото да се произнасят еднозначно по сложните въпроси. Изборът на неутрален отговор може да показва и нежелание за задълбочено вникване в даден проблем – един вид „път на най-малкото съпротивление“.