Мъск: използването на центрове за данни в космоса ще стане по-печелившо от наземните системи след само 5 години

Илън Мъск смята, че само след няколко години ще стане по-изгодно големите изчислителни центрове за изкуствен интелект да бъдат разположени в космоса, а не на Земята. Според него „безплатната“ слънчева енергия и опростеното охлаждане ще направят орбиталните центрове за обработка на данни икономически предпочитани за системите с мощности от стотици гигавата. Въпреки това индустрията смята, че тази идея все още е далеч от реализация.

В речта си на американско-саудитски инвестиционен форум Мъск заяви, че след 4-5 години сателитите със слънчеви панели могат да се окажат най-евтиният начин за извършване на мащабни AI изчисления. Той подчерта, че нуждите на бъдещите AI клъстери могат да достигнат 200-300 GW непрекъсната мощност, което ще изисква изграждането на десетки нови електроцентрали. Наземната инфраструктура физически не би могла да осигури непрекъсната мощност от порядъка на един терават – нивото, от което може да се нуждае AI, отбеляза той.

Главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг е съгласен, че центровете за данни стават все по-енергоемки, но смята, че орбиталните центрове за данни са на твърде далечен етап. Той припомни, че почти цялата маса на днешните стелажи GB300 на Nvidia, около 1,95 тона от общо 2 тона, е охладителната система, а пренасянето на такива структури в космоса все още не е възможно. Ето защо той нарече идеята на Мъск „мечта“.

Въпреки това Мъск твърди, че единствено космосът може да осигури постоянна слънчева енергия и ефективно охлаждане без използването на масивни наземни системи. В орбитална среда слънчевите панели могат да бъдат по-евтини чрез премахване на покритието и рамката, а топлината ще се разсейва чрез излъчване. На Земята, подчертава той, осигуряването на тераватни мощности за непрекъснато захранване е „просто невъзможно“.

На пръв поглед космосът изглежда подходящо място както за генериране на електроенергия, както и за охлаждане на електрониката, тъй като температурите могат да паднат до -270°C на сянка. Има обаче много нюанси. Температурите могат да варират от екстремните -65°C до +125°C в ниска околоземна орбита и от -100°C до +120°C в средна орбита, при нестабилно осветяване и повишен радиационен фон. На геостационарна орбита условията са по-меки – от -20°C до +80°C и почти постоянно слънчево осветяване – което я прави по-подходяща за летящите центрове за данни. Дори и там обаче за разполагането на мегаватови и дори повече гигаватни клъстери с изкуствен интелект ще са необходими гигантски радиатори с площ от десетки хиляди квадратни метра, за да се разсейва топлината – структури, които надхвърлят всичко, което някога е било поставяно в космоса.

Допълнителните предизвикателства включват радиацията, невъзможността за поддръжка, рисковете от сблъсък с космически отпадъци и необходимостта от високоскоростни комуникации със Земята. Настоящите AI ускорители, като Blackwell или Rubin, не са проектирани да работят в геостационарна радиация без сериозна защита, което значително ще ограничи тяхната производителност.

Но явно се работи по въпроса.