Защо някои хора често произнасят звука „ъ-ъ“ между фразите

Меките паузи и вмъкването на звуци като „ъ-ъ“ или „мм…“ изглеждат като безобидни речеви навици, но според най-новите изследвания те може да са отражение на изпълнителните функции на мозъка. Според голям научен труд на изследователи от Университета в Торонто и Baycrest Hospital тези речеви „спирания“ са свързани със способността на човека да планира, да контролира вниманието си, да превключва между задачите и да подбира правилните думи. Казано по-просто, този речеви навик отразява някои от умствените способности на човека.

Какво установиха изследователите

В проучването са участвали повече от 240 души на възраст между 18 и 90 години. На участниците са показани изображения и са помолени да опишат всичко, което са видели в продължение на 60 секунди. Специализиран софтуер е анализирал автоматично повече от 700 параметри на речта – скоростта, продължителността на паузите, честотата на запълващите елементи като „ъ-ъ“ и „ммм…“.

След това доброволците са подложени на тест за изпълнителните функции – работната памет, инхибицията, когнитивната гъвкавост и вербалната плавност. Оказва се, че честотата на паузите и трудностите при подбора на думи са много по-точен показател за резултатите от когнитивните тестове, отколкото стандартните скрининги като теста за деменция MoCA. Казано по-просто, колкото по-често човек се „запъва“ при подбора на думи, толкова по-вероятно е да има спад в изпълнителните функции.

Защо „ъ-ъ“ е свързано с мозъчната функция

Забавянето на речта не се проявява само защото човек говори бавно. Съществуват процеси, които влияят конкретно върху подбора на думите. Според „хипотезата за дефицита на предаване“ трудностите се появяват на етапа на преход от разбирането на думата към запомнянето на звуковата ѝ форма. Така например човек явно разбира какво иска да каже, но не може веднага да извлече подходящата дума. В този момент той или тя запълва паузата със звуци от рода на „ъ-ъ“ или замества думата с описание.

Тази задача изисква активна работа на екзекутивните функции – удържане на целта на фразата, потискане на неправилните варианти, контролиране на грешките и гъвкава промяна на стратегиите. Затова паузите не са просто речеви шум, а отражение на напрежението върху когнитивните процеси.

Защо конвенционалните тестове за деменция не винаги са точни

Интересно е, че резултатите от MoCA, стандартния тест за скрининг на деменция, почти не корелират с речевите характеристики. Това е така, защото MoCA не измерва скоростта на реакциите и има малко общо с изпълнителните функции. Той се фокусира върху паметта и общите когнитивни умения. Освен това повечето здрави хора постигат резултати, близки до максималните, така че фините промени остават незабелязани.

От друга страна, анализът на естествената реч улавя и най-малките промени в избора на думи и скоростта на говора, което може да покаже промени в мозъчната функция много преди появата на клинични симптоми.

Учените смятат, че редовният анализ на речта може да бъде прост начин за наблюдение на когнитивните промени. Описването на картини или свободният разказ е естествена задача, която може да се повтаря на всеки няколко месеца, без да има ефект на тренировка. Това прави метода удобен за ранното откриване на риска от ускорен умствен упадък.

Засега това е по-скоро научно изследване, отколкото диагностичен инструмент. Въпреки това този подход вече показва потенциал – речта съдържа много скрити параметри, които отразяват мозъчната функция по-точно от множеството кратки когнитивни тестове. А за да бъдат резултатите от теста положителни, учените препоръчват да се избягват сладките и мазните храни.

Така естествената реч се оказва изненадващо точен показател за това как човек планира, контролира вниманието и подбира думите. Макар че този подход все още се нуждае от дългосрочно потвърждение, той открива нова посока в оценката на здравето на мозъка – проста, естествена и способна да открива промените много преди да се появят забележими симптоми.