Най-древните езици в света, които все още се говорят, са отпреди нашата ера

За най-стария език в света се счита шумерският, говорен от жителите на Месопотамия – древен регион в Близкия изток, разположен в долината на реките Тигър и Ефрат. Учените считат шумерите за представители на първата цивилизация в историята на човечеството. Най-важните писмени свидетелства за шумерския език датират от 3500 г. преди новата ера. Става въпрос за намерената в Ирак „плочка от Киш“, върху която са издълбани икономически записи. Днес шумерският език се смята за мъртъв – той не се говори от нито един човек на Земята. По света обаче има няколко езика, които също могат да се считат за древни, но все още се говорят от хиляди и дори милиони хора. Нека да се спрем малко по-подробно.

Според учените хората са измислили думите и са се научили да говорят преди около 150 000 до 350 000 години. Въпреки това пълноценните говорими езици са се формирали едва преди около 10 000 години. За възрастта на всеки език може да се съди само по писмените доказателства – вероятно изброените по-долу езици са по-стари, отколкото се предполага, защото няма как хората първоначално да изобретят писмеността и след това да се научат да говорят.

Най-старият в света все още жив език

Много учени са склонни да приемат, че санскритът е най-старият известен език. Писмените свидетелства за този език датират от 2000 г. преди нашата ера. Няма точни данни, затова можем да приемем, че към днешен ден санскритът е на около 3500 години, но може и да е на повече.

Санскритът е древният език на Индия. На него са написани свещените химни в Ригведа – сборник с индийски религиозни текстове. В древността санскритът е бил средство за междукултурно общуване между учени и религиозни дейци. Съществува мнението, че санскритът отдавна е изчезнал, но това не е вярно. Преброяването на населението в Индия през 2001 г. разкрива, че санскритът е майчин език на над 14 000 души. Десет години по-късно 25 000 души вече използват санскрита като роден език в Индия.

Санскритът е родоначалник на много съвременни езици. Той за пръв път попада в полезрението на европейските учени през 1786 г. – те отбелязват, че е по-развит от гръцкия и по-богат от латинския. Той е и по-изтънчен, но има и много сходни черти с тях.

Интересно е, че в едно африканско село мъжете и жените говорят на различни езици. Например думата „вода“ се произнася от мъжете като „bamuyeh“, а от жените като „amu“. Няма точен отговор на въпроса защо езикът им е разделен. Но има няколко интересни предположения. Едното е, че много отдавна предците на жителите на това село са живели отделно.

Най-популярният древен език

И така, най-старият жив език е санскритът. Но той не може да се нарече най-популярният, защото в света има малко по-нов, но все още древен език, на който говорят около 1,3 милиарда души.

Може би вече сте се досетили, че става дума за китайския език. Първите писмени документи на китайски език датират от 1 250 г. преди новата ера. Учените ги откриват през 1899 г. в руините на град Ин в провинция Хенан. Става въпрос за надписите върху костите на гадателката Дзягувен. Те са направени на древнокитайски език, който е в основата на всички съвременни разновидности на китайския език.

Изучаването на китайски език е предизвикателство за много хора. Най-трудно е да се научат йероглифите и тоновете. Всеки йероглиф има строга структура, а интонацията при произнасянето му определя смисъла на изречението. Китайският език има много дълга история и определено няма да умре скоро. Напротив, той набира все по-голяма популярност – много хора сериозно искат да го научат, защото той открива нови възможности за бизнес и дава възможност за преместване в азиатските страни.

На какви други древни езици говорят хората

Санскритът се отличава с това, че се смята за най-стария език, който съществува и до днес. А китайският е най-популярният език с древни корени. Но в света има още няколко древни езика, които се считат за родни за милиони хора.

Историята на гръцкия език

Първите писмени сведения на гръцки език датират от 1450 г. Преди новата ера. На този език са написани епичните поеми като „Илиада“ и „Одисея“, както и произведения по математика, астрономия и други науки. Гръцкият език е древен език с богато литературно наследство, което е живо и днес.

Гръцкият език се говори предимно в Гърция и Южна Италия. Той е 68-ият най-разпространен език в света и се говори от над 13 милиона души по целия свят.

Иврит – езикът на народа на Израел

Най-старите надписи на иврит датират от 1200 г. преди новата ера. Около 200-400 г. от н.е. той започва постепенно да изчезва – най-малкото престава да се използва в разговорния език. През целия средновековен период иврит се използва предимно в равинската литература. През XIX в. обаче той отново оживява в разговорния език. Днес иврит се говори от много хора в Израел – счита се, че го владеят около 9,3 млн. души.

Арабският език и неговите разновидности

Друг древен език, който се говори от съвременните хора, е арабският. Първите писмени документи на арабски език датират от I в. преди новата ера.

Как са звучали древните езици

Благодарение на невронните мрежи учените успяха да пресъздадат звученето на древните езици. Във видеото по-долу можете да чуете как е звучала човешката реч на египетски, акадски и други отдавна изчезнали езици.

В заключение си струва да се отбележи, че е невъзможно да се определи с голяма точност кой е най-най-старият език, който съществува днес – трудно можем да разберем кога е възникнал даден език. Въпреки това учените следят всички съществуващи днес езици и отбелязват, че някои от тях отмират. Според лингвистите още в края на 21-ви век 30% от съвременните езици може да изчезнат.

Що се отнася до нас, Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. Според слависта Юрий Венелин:

„Кирил и Методий превели Св. Писание не на някакъв друг език, а само и единствено на български, именно на български, или което е същото, църковният език, използван днес в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в самата България, е български език…“

Старобългарският език, благодарение на древността си, наред със санскрит, гръцки, латински, готски и други древни писмени индоевропейски езици, дава изключителен материал при реконструкцията на т.нар. индоевропейски праезик.

Изучаването на старобългарския език лежи в основата на цялата славистична наука, за която делото на първоучителите Константин-Кирил Философ и Методий е от първостепенно значение. Старобългарският език първо служи при възстановяването на предполагаемия праславянски език. От него се изхожда и при сравнително-историческото проучване на славянските езици. В него се отразява мисленето и светогледа на говорещия на него народ. Той е огледало и на социалната история и етногенезиса на българския народ в древността.

Това се открива най-вече в лексиката. Значи, старобългарският език е ценен източник за изследователите на етническата и социалната ни история. Археологията и старобългарският език също са свързани, тъй като са открити немалко (повече от 30) епиграфски паметници с надписи на този език. Изследователите на старата българска литература трябва добре да познават езика на първите паметници, цялото му богатство и сила, за да се получи вярна представа за художествения принос на старите ни автори и преводачи.