Нан-Мадол: как природните стихии унищожиха цяла цивилизация

Руините на древен град са послание от миналото за предстоящи катастрофи.

Международен екип от учени представи резултатите от мащабно проучване на руините на древния град Нан-Мадол, разположен на тихоокеанския остров Понпей. Археолозите използваха съвременни методи за датиране, за да изяснят хронологията на съществуването на този загадъчен мегалитен комплекс.

Нан-Мадол, често наричан „Венеция на Тихия океан“, е построен преди около хиляда години на източния бряг на остров Понпей, който сега е част от Федералните щати Микронезия. Градът е служил за столица на управляващата по онова време могъща династия Сауделеур.

Комплексът Нан Мадол се състои от повече от 100 изкуствени островчета, разделени от канали и заобиколени от масивна морска стена. Островчетата са създадени от огромни базалтови камъни и коралови отломки. По време на разцвета си тук са се намирали жилищни квартали, религиозни сгради и погребални площадки.

Учените са анализирали 167 проби от корали и 18 проби от дървени въглища, събрани от различни части на комплекса. Получените данни дават възможност да се определят две основни фази от изграждането на града. Изследователите свързват тези фази с периоди на климатични промени и колебания на морското равнище.

Археолозите обръщат специално внимание на периода на упадък на Нан-Мадол. Според получените данни мащабното строителство в града спира в началото на XV в. Този период съвпада с настъпването на т.нар. малък ледников период, когато климатът в тропическата зона на Тихия океан става много по-студен и сух.

Счита се, че жителите са били изправени пред сериозни предизвикателства поради изменението на климата. Рязкото застудяване и спадането на нивото на водата със 70-80 сантиметра е довело до намаляване на хранителните ресурси в крайбрежните райони. Това би могло да доведе до сериозна продоволствена криза на острова.

Освен това има доказателства, че цивилизацията се е борила с последиците от катаклизми в продължение на векове. Градът е страдал от периодични опустошителни бури и наводнения, свързани с явлението Ел Ниньо-Южна осцилация (ENSO).

Датировките показват, че жителите на Нан Мадол са били принудени постоянно да ремонтират и укрепват структурите. Хората са показали забележителна устойчивост, възстановявайки разрушените структури отново и отново.

С течение на времето обаче борбата със силите на природата вероятно е изчерпала ресурсите на общността. Навярно комбинацията от климатични условия и постоянната необходимост от възстановяване на града в крайна сметка е довела до краха на династията на Сауделеур и до прекратяване на строителството в столицата.

Изследователите подчертават, че съдбата на Нан Мадол може да послужи като поучителна история за съвременните островни държави, изправени пред заплахата от климатичните промени. Вече много тихоокеански селища са потопени, а десетки острови потъват в океана поради високи приливи и отливи.

Освен това интензивността на явленията ENSO в Тихия океан и неговия аналог в Индийския океан вероятно ще се засили през следващите десетилетия. Нивото на морето продължава да се покачва с повече от 3 мм годишно.

Учените се питат дали настоящото изменение на климата ще доведе до масово преместване на жителите на крайбрежните и океанските райони или ще насърчи държавите да инвестират в местната инфраструктура, за да смекчат последиците.

Историята на Нан-Мадол показва, че дори високоразвитите общества от миналото могат да паднат под въздействието на природните сили. Но тя също така демонстрира невероятния потенциал на хората да се адаптират и да бъдат устойчиви пред лицето на екологичните предизвикателства.