Защо винаги търсим новото? Будизмът и Фройд за природата на желанието

Този въпрос отразява един по-дълбок и универсален проблем, с който се сблъскват много хора – постоянното желание за нови преживявания и желанието за промяна. Това не е само лична черта на характера, а част от човешката природа.

Ако се обърнем към философията на будизма ще видим, че Буда е смятал този проблем за основен в човешкия живот. Той твърди, че основната причина за страданието е безкрайният ни стремеж към нови удоволствия, материални блага и постижения. Това явление будизмът нарича жажда или „танха“. Стремим се към повече, към нови преживявания, нови цели, но това желание никога не е задоволено. След като постигнем желаното, на негово място се появяват нови желания и цикълът продължава до безкрай.

Човешката природа е такава, че спокойствието и удовлетворението се оказват трудни за постигане, защото винаги търсим нещо ново.

Преди да стане просветлен, Буда е бил принц на име Сидхарта. В някакъв момент от живота си той става свидетел на четири съдбоносни събития, които преобръщат представата му за света. Едно от тези събития било посещението му на пазар, където видял оживена търговия и хора, търсещи богатство и материални блага. В същото време той забелязал един монах, който седял встрани, потънал в мир и спокойствие. Този контраст накарал Сидхарта да се замисли за природата на желанието. Той осъзнал, че тези, които търсят богатство и удоволствие, в крайна сметка се оказват в капана на собствените си желания. Колкото повече получава човек, толкова повече иска. Тогава Сидхарта решава да се откаже от всички желания, защото те са източник на страдание.

Макар отказът от всички материални блага и стремежи да изглежда крайна стъпка, той дава ключова информация хората – постоянното неудовлетворение е свързано с вътрешния ни копнеж за нещо повече. Покоят може да бъде намерен не чрез задоволяване на всички желания, а чрез признаване на тяхната природа и приемане на настоящия момент. Съвременните практики за осъзнатост, като медитация са популярни по същата причина – те помагат на хората да се научат да се съсредоточават върху това, което имат, вместо постоянно да търсят нещо ново.

От будистка гледна точка обаче пълното отърваване от желанията изисква много работа върху себе си. Следването на Осемкратния път не е лесен процес и изисква време и усилия. Но това не означава, че човек трябва да стане монах или да се откаже напълно от материалните неща. Практиките на осъзнатост могат да помогнат на хората да намерят баланс между желанието за нови неща и спокойствието, което идва от разпознаването на настоящия момент.

Ако разгледаме възгледите на Зигмунд Фройд, неговото разбиране за естеството на желанието е малко по-различно от това на будизма.

Фройд признава, че всички човешки същества имат дълбоко вкоренени желания, които могат да бъдат разделени на две категории: примитивни, животински инстинкти, като например сексуалността и по-рационални желания, като например желанието за приятелство и уважение. Но за разлика от будистите Фройд твърди, че е невъзможно да се отървем напълно от желанията. Той смята, че потискането на желанията води до вътрешен конфликт и може да доведе до психични разстройства.

Фройд вярвал, че ако човек се опитва да потисне желанията си и да ги игнорира, те не изчезват, а се скриват в подсъзнанието и в крайна сметка се проявяват под формата на неврози или други психични разстройства. Тоест, ако някой реши да потисне желанията си за нови преживявания и се опита да се „принуди“ да се задоволи с настоящата ситуация, това може да доведе до вътрешни проблеми, които ще се проявят под формата на депресия, тревожност или други психични затруднения. В този смисъл Фройд предлага да не се пренебрегват желанията на човека, а да се изучават, анализират и да се разбере техният източник. Психотерапията, според него е ключов инструмент в този процес, тъй като тя помага на индивида да разпознае потиснатите си желания и да разбере истинските им причини.

Така, за да се намери изход от тази дилема е важно да се признае, че желанията и стремежите са естествена част от човешкия живот. Опитът да ги потиснем напълно или да ги следваме изцяло, без да мислим за последствията, може да доведе до неудовлетвореност и вътрешен конфликт. Както е предложил Буда пътят към вътрешния мир се крие в това да разпознаем природата на тези желания и да не им позволяваме да управляват живота ни.

В практически смисъл комбинацията от осъзнатост и самоанализ може да помогне на човек.

Това може да включва редовна медитация или други техники за осъзнатост, които да му помогнат да спре и да помисли преди да се впусне в ново хоби. В същото време е полезно да изследва стремежите си на дълбоко ниво, може би чрез терапия или самоанализ, за да разбере по-добре какво е това, което движи тези желания. Този подход няма да ви помогне да се отървете напълно от желанията си, а да се научите как да ги управлявате и да намерите баланс между активното преследване на нови неща и вътрешния мир.